Второто издание на обучението „Антикорупция 360° – Управление на корупционния риск“, организирано съвместно от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН и „Прозрачност без граници“ (Transparency International – Bulgaria), потвърди, че темата за бизнес интегритета вече не е периферна. Тя е стратегическа.
След силния интерес към първото издание, новата сесия надгради съдържанието с актуални регулаторни промени, анализ на средата и още повече практически инструменти за компаниите.
Обучението събира представители на различни бизнеси и организационни звена, които ясно осъзнават, че управлението на корупционния риск е въпрос на конкурентоспособност, достъп до пазари и дългосрочна устойчивост.
Контекстът: тревожни сигнали и засилен международен натиск
Сесията започна с детайлен анализ на актуалната среда, представен от Кремена Чобанова, заместник-изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“, включително:
- резултатите от Индекс за възприятие на корупцията 2025 г. – най-лошият резултат на България в последните 12 години;
- ключови изводи от Доклада за върховенството на правото 2025;
- оставането на България в т.нар. „сив списък“ на FATF сред юрисдикции със засилено наблюдение (октомври 2025 г.).
Тези развития не са абстрактни международни оценки. Те влияят пряко върху инвестиционния климат, достъпа до финансиране, доверието на международните партньори, репутационния риск за компаниите, опериращи в страната.
Корупцията продължава да бъде значителна пречка за икономическото и социално развитие. Тя увеличава транзакционните разходи, изкривява конкуренцията и подкопава дългосрочните инвестиции. За бизнеса това означава реални финансови, правни и оперативни рискове.
Инвеститорите все по-ясно оценяват способността на компаниите да управляват тези рискове като част от своите ESG критерии – особено в измерението „G“ (governance).
2026 г.: регулациите се променят – готов ли е бизнесът?
Във фокуса на обучението бяха и предстоящите нормативни промени:
На ниво Европейски съюз:
- Антикорупционна директива;
- Очаквана Антикорупционна стратегия през 2026 г., която ще допълни директивата;
- Предстоящ преглед и възможни изменения в директивите за обществените поръчки.
В България:
-
Законопроект за прозрачност и почтеност в управлението (в процес на обществена консултация със срок до 2 март 2026 г.).
Рисковете при неспазване на новите изисквания са както финансови, така и репутационни. Но още по-съществено е, че компаниите без ясни и работещи антикорупционни системи все по-трудно ще бъдат част от международни вериги за доставки, ще срещат затруднения при участие в обществени поръчки и ще бъдат поставяни под по-строг контрол от партньори и инвеститори.
От „имаме политика“ към реално управление на риска
Ивана Цветкова, мениджър Програми на Българската Мрежа, постави ясен акцент върху практическата страна на темата. Участниците работиха по:
- идентифициране и оценка на корупционния риск;
- изграждане на вътрешни контролни механизми и отчетност;
- ясна роля на ръководството и „тона от върха“;
- разделение на функции и отговорности;
- превенция на подкупи и неправомерни подаръци;
- механизми за подаване на сигнали и защита на сигнализиращите (whistleblowers);
- интеграция на антикорупционните практики в ежедневните бизнес процеси.
Специално внимание беше отделено на въпроса как антикорупционната политика да бъде адаптирана към конкретния мащаб и профил на организацията – така че да не остане формален документ, а да се превърне в работещ инструмент.
Международна перспектива на управлението на корупционния риск: опитът на HIAB
Специален гост на обучението беше Иван Димитров, Chief Compliance Officer на финландската глобална компания HIAB (част от Cargotec Group), чиято функция по гарантиране на съответствието се координира от България. Това е ясен знак за доверието към експертизата, развивана у нас, и доказателство, че от България могат да се управляват антикорупционни системи на международно ниво.
В изказването си той очерта основните елементи на ефективна compliance система: ясни политики и вътрешни правила, регулярна оценка на корупционния риск, задължителни обучения и нулева толерантност към корупцията, реален „тон от върха“, работещи механизми за подаване на сигнали и структурирани вътрешни разследвания, както и внимателна оценка на партньори – особено при работа с публичния сектор или при по-висок оборот.
Интензивната дискусия показа, че именно практическите примери от международна компания, оперираща на множество пазари, дават най-ясна представа как антикорупционните принципи се превръщат в ежедневна управленска практика.
Почтеността като стратегически актив за намален риск
Управлението на корупционния риск вече е част от стратегическото управление на компаниите. То е свързано с:
- устойчивостта на веригите за доставки;
- доверието на инвеститорите;
- съответствието с европейските и националните изисквания;
- репутацията на бранда;
- достъпа до международни пазари.
В среда на засилен регулаторен контрол и нарастващи очаквания от страна на партньори и институции, антикорупционните практики не са административна тежест – те са инструмент за управление на риска и за изграждане на дългосрочна стойност.
Българската мрежа на Глобалния договор на ООН продължава целенасочено да развива темата за бизнес интегритета и доброто управление като част от своя стратегически фокус върху устойчивото развитие и отговорния бизнес. Членовете на Българската мрежа имат достъп и до допълнителни ресурси от Академията на Глобалния договор, които подпомагат изграждането на устойчиви системи за управление.
Следете нашия уебсайт и социални мрежи, за да научите за следващите инициативи, в които може да се включите!




