Атанас Цветков веломаршрут Беласица, с крайна дестинация „овчарник“
Ще разкажа за еднo колоездачно трасе в планина Беласица, на което случайно се натъкнахме, но оказало се находка. Карането по този маршрут беше проучвателно. Дали бе подходящ за велосипеди, тепърва щяхме да разберем…
Изкачването
Потеглихме събота сутрин с автомобил до с. Ключ, намиращо се на 500 м надморска височина, от където трябваше да се изкачим до около 1100 м. Крайната дестинация беше т.н. «овчарник», находящ се под билото. След като стигнахме началната точка, метнахме на гръб обемистите раници с провизии и потеглихме по черен каменист път с живописни гледки.
Гората в Беласица е предимно широколистна и по това време все още бе зелена и свежа. По пътя минахме през няколко поточета, които ни предложиха разхлада. С облекчение установихме, че при планинското колоездене, колкото повече изкачваш, толкова въздухът става по-свеж и хладен.
Вечерни наслади
Някъде в късния следобед се натъкнахме на храсти, отрупани с малини и къпини, които ни гостиха до насита. След стръмно изкачване – което, признаваме, ни принуди да бутаме колелата, стигнахме овчарника.
Сградата беше неприветлива и се настанихме отвън до вече съществуващото огнище. Напалихме огън и хапнахме в компанията на залеза. Насладихме се на природата с бира в ръка, скоро охладена на чешмата край овчарника.
С настъпването на вечерта се появиха гръмотевици и по балкански обичай – минути по-късно заваля. Бяхме принудени да се скрием, да извадим спалните чували и да пренощуваме на сушина.
На следващия ден планината ни предложи цялата си свежест и ухания. Тръгнахме бавно към билото и скоро се появиха цели туфи боровинки. Отново плодчетата и гледката ни отклониха, но не за дълго. Устремени, стигнахме до подбилния път. Продължихме на запад, за да стигнем до местността «Щаба». Там се отдадохме на почивка и довършихме останите провизии, а после заредени, се отправихме надолу към автомобила.
Атанас Цветков