Бизнес без корупция
Тежък национален контекст
През 2020 г. България е на последно място от държавите-членките на Европейския съюз: 69-то място от 180 страни по света, според Индекса на възприятие на корупцията на международната организация “Прозрачност без граници”. Продължаваме да заемаме последното място в ЕС, като този път го делим с Унгария и Румъния със стойност на индекса 44 пункта. Стойностите под 50 са показател за систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба с този проблем. Съмненията за корупция засягат както лица по най-високите етажи на властта, така и местната администрация, а последната е най-видима за гражданите.
Наричана често “черната овца на ЕС”, страната се тресе от множество корупционни скандали, белязани от сливането на медии, политика и олигархия. Независими медии и журналисти биват подложени на политически и/или институционален натиск, докато средствата от европейски фондове и бюджета се разпределят непрозрачно, към медии и лица, близки до властта. Световни организации като “Репортери без граници” отреждат на България 117-то място от 180 държави в Индекса за свобода на словото – отново най-ниско заеманата позиция от всички държави-членки на ЕС. По данни на Световната банка (World Bank data) чуждите инвестиции остават нисък процент от БВП, като по този показател страната не е напреднала от 2009 насам.
Съдейки по Световния индекс на възприятие на корупция, България е далеч от най-добре представящите се държави – Дания и Швейцария и по-близо в резултатите си до Унгария и Румъния, които през последните години са подложени на сериозна критика заради отслабването на върховенството на закона.
През лятото на 2020 г. разкрития за злоупотреби, изнесени от разследващия сайт “Бивол” и НПО “Антикорупционен фонд”, доведоха до силна обществена реакция и съпротива срещу незаконното разпределение на публични ресурси и нарушаване на демократичните принципи, сред които този на разделението на властите.
По какъв начин вреди корупцията?
Корупцията възпира човешкото развитие, това посочват от Програмата за борба с корупцията на ООН. Неефективното разпределяне на средствата в публичния сектор ощетява обществото, лишава гражданите от базисни права и услуги и повишава неравенството. Пречи на националното и местното икономическо развитие, дестабилизирайки пазарите на стоки и услуги. Отслабва се върховенството на закона и се руши доверието в институциите и управляващите. Има негативен ефект върху устойчивото развитие и засяга най-силно по-бедните общности.
10-тият принцип на устойчивото развитие – колективни антикорупционни действия, е прибавен към останалите принципи през 2004 г., година след като Общото събрание на ООН приема Конвенцията срещу корупцията (UNCAC). Целта зад е да се ангажира общността на ГД – компаниите не само да избягват корупционни практики, но проактивно да развиват политики и програми за справяне с корупцията в своите вериги на доставки.
В бизнес средата корупцията създава несигурност, забавя процесите и води до потенциални допълнителни разходи. Пречи на лоялната пазарна конкуренция и стабилността във взаимоотношенията с инвеститори заради правните и репутационните рискове. В следствие от това се влошава цялостният икономически климат и се намаляват дългосрочните чуждестранни и национални инвестиции.
Добрите примери в бизнеса и отвъд
Въпреки тежката корупционна среда в България, представители на бизнеса, сред които членовете на Българската мрежа на ГД на ООН, отстояват твърда позиция срещу корупционните зависимости и поведение. Техните политики за противодействие на корупцията са стандартни за отговорните компании и са съобразени с насоките за намаляване на рисковете от злоупотреби. Ето някои от “златните стандарти” на етичния бизнес:
- Въвеждане на етични кодекси и правилници за трудовия ред – правилникът за вътрешния трудов ред задължава служителите да НЕ получават подаръци или каквито и да било материални облаги от трети физически или юридически лица във връзка с изпълнение на трудовите си задължения;
- Провеждане на обучения за служители – периодични обучения, семинари и инструктажи на служители за начините за действия при евентуални ситуации, в които могат да се сблъскат с различни форми на корупция и в частност – злоупотреби, изнудване или предлагане на подкупи;
- Осигуряване на механизми за противодействие, сигнали и жалби;
- Тръжни процедури – внедряване на система за управление на тръжните процедури (софтуерен продукт), която спомага за предотвратяване и пресичане на евентуални корупционни практики; създаване на Стандартни оперативни процедури с включени антикорупционни правила
Освен стандартните вътрешни политики, споменати по-горе, някои от компаниите-членове на Мрежата влагат допълнителни усилия за справяне с проблема. Корупцията рядко съществува като самостоятелно явление, доказана е взаимовръзката с общия политически контекст, върховенството на правото и медийната среда. Затова и компаниите се стремят да разширят своите действия по посока на подобряване на цялостната обществена екосистема чрез демократични средства.
Софарма
Софарма прие Етичен кодекс в съответствие с Националния кодекс за корпоративно управление и следва съответстващото законодателство, за да гарантира, че служителите, акционерите и партньорите не участват в подобни практики. Огнян Донев, Изпълнителен директор на Софарма, е член на Българския национален комитет по корпоративно управление, създаден с подкрепата на Световната Банка и Международната финансова корпорация (IFC) и имащ за цел да следи за спазването от страна на дружествата на Националния кодекс за корпоративно управление. (https://www.sopharmagroup.com/bg/za-nas/korporativno-upravlenie)
Компанията следва всички правила за прозрачно управление и споделя своите ангажименти със заинтересованите страни, включително чрез корпоративния сайт www.sopharmagroup.com и нефинансовите си отчети, част от Годишните отчети на компанията.
Овергаз
Освен повишаване на осведомеността на служителите за политиките на нулева толерантност по отношение на порочните практики, компанията участва в по-широки инициативи и колективни действия срещу корупцията. Такива са дискусиите, конференциите и форумите по теми, свързани с насърчаване на предприемаческата активност в България, законодателни инициативи за облекчаване на бизнеса, против сивата икономика.
Въведени са одитни карти за резултатите от вътрешните одити на дружествата от системата на Овергаз. В тях е обособен раздел „Противодействие на лоши практики“, който включва система от показатели за измерване на нивото на рисковете от корупционни действия.
Браншови организации
Сред браншовите организации, които прилагат етични принципи за противодействие на корупцията са Българска асоциация Природен газ (БАПГ) и Българска минно-геоложка камара (БМГК). БАПГ има прозрачна дарителска политика и практики. БАПГ активно повдига пред представителите на държавната власт актуални въпроси, свързани с лоши практики и законови злоупотреби на пазара с природен газ. БАПГ е активен застъпник за свободени и либерализиран енергиен пазар, като заявява публично своята позиция на енергийни конференции, работни срещи и комуникация с държавни и други институции. БМГК от своя страна е въвела Стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия с помощта на консултанти по устойчиво развитие и в сътрудничество с представители на бранша, академичните среди и неправителствени организации. Той е собственост на БМГК и се предоставя за доброволно ползване от всички дружества от минерално-суровинната индустрия в България.
Медии и неправителствени организации
Съществуват редица добри примери от обществения живот у нас – на медии, журналисти и неправителствени организации, посветили се на борбата срещу корупцията и за медийна свобода.
Сред тях се откроява работата на Антикорупционния фонд и разследващия сайт “Биволъ”. Техните разследвания за незаконни действия са отразявани от световните медии и получават широк обществен отзвук у нас. Журналистите на “Биволъ” са уважавани заради качеството на своите материали, пишат от “Репортери без граници” в доклада за страната ни. Един от редакторите на сайта – Атанас Чобанов, бе избран да ръководи Проекта за разследване на организираната престъпност и корупцията – Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) – международна платформа за разследваща журналистика. Същият е съосновател на проекта BIRD (Bureau for Investigative Reporting and Data) – независим проект, прилагащ методите от журналистика на данните за разкриване на конфликти на интереси, корупция и злоупотреба с власт. Локализирани във Франция, журналистите разследват и оповестяват информация от обществен интерес на база на обработка на публично достъпни данни.
През 2018 г. Съюзът на издателите в България публикува “Бяла книга за свободата на медиите в България”, която разкрива най-големите проблеми и корупционни скандали в страната през последното десетилетие. В издаването на Бялата книга участие взима широка група експерти – бизнес лидери, журналисти, редактори и представители на НПО сектора. Докладът осветява натиска върху медиите и ограничаването на свободата на изразяване, силата и влиянието на олигархията, но и предоставя насоки за бъдещи политики и действия за подобряване на статуквото.
Изводи
Корупцията е социално значимо заболяване на обществото, което със задълбочаването си води до неефективен публичен сектор, влошава инвестиционната и бизнес среда, потъпква базисни граждански права, увеличава разслоението на обществото и срива доверието на гражданите.
Барометърът за доверие на Edelman за 2020 отново показва от една страна огромно недоверие в правителствата и медиите, а от друга, че бизнесът е институцията с най-голямо доверие сред изследваните.Той е и единствената институция с 61% доверие в световен мащаб, считана едновременно за етична и компетентна. Когато правителството отсъства, хората видимо очакват бизнесът да се намеси и да запълни празнотата, да се справи с днешните предизвикателства, да реши проблемите на обществото, да бъде надежден източник на информация и защитник със способност за въздействие върху глобалните процеси, дори при пандемични кризи.
В този смисъл, високите очаквания към бизнеса от потребителите и гражданското общество са предизвикателство. Опитът с отговорните компании в България показва, че спазването на етичните стандарти, политиката на прозрачност и усилията за по-добра медийна среда, без намеса в редакционната политика на медиите, качествено подобрява средата и отключва по-дълбока икономическа и социална промяна. Разбира се, “изисква се смелост в противодействието на корупцията, но една добра компания никога не може да функционира без етика”, подчертава Сашо Дончев, основател на Овергаз. Именно етичното и отговорно поведение е пътят към устойчивото бизнес развитие и просперитета на обществото.
Българската мрежа на ГД на ООН взе участие в конференция на Македонската мрежа по европейски проект за намаляване на корупцията в държавния и частния сектор „Enhance Integrity and Reduce Corruption in State and Private Business Sector“ финансирана от ЕС и организирана със съдействието на Северно Македонската мрежа на Глобалния договор на ООН www.bezkorupcija.mk. В модул за споделяне на опит между съседни държави Мрежата на отговорния бизнес в България представи корупционния контекст у нас и усилията на българските компании и неправителствените организации за изкореняване на корупцията и напредъка по цел 16 (SDG 16) от Целите за устойчиво развитие на ООН.
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]