Българската мрежа на Глобалния договор в най-големия годишен форум на ООН за бизнеса
В дискусия с бизнес лидери от Източна Европа, Димитър Цоцорков изведе примера на “Асарел-Медет” за устойчивите инвестиции в България по пътя към Целите за устойчиво развитие

Във втората дискусия, озаглавена Capitalizing on Innovation to fast-track SDGs in Eastern Europe, участваха представители от Турция, Грузия, Сърбия, Полша, Русия и Украйна. Украинската журналистка и модератор на сесията Олена Фроляк потърси отговори на въпроса по какъв начин частният сектор печели доверието на обществата и се явява двигател в напредъка по Целите за устойчиво развитие. Седемте панелисти, сред които лидери от секторите банково дело, енергетика, минна индустрия и телекомуникации представиха опита си с внедряването на технологии и решения за активиране на широка промяна в региона. Всички участници наблегнаха на социалните и екологичните аспекти на иновациите и се обединиха около ползите от стратегическите партньорства в областта на дигитализацията, образованието, здравеопазването и кръговата икономика.
Примерът на българската “Асарел-Медет” доказа тезата, че отговорният бизнес допринася за благоденствието на обществото. В изложението си г-н Цоцорков разгърна инвестициите на компанията в две посоки: въвеждането на технологии за екологична устойчивост и енергийна ефективност и подобряване на социалната среда на живот в региона.
“Нашата компания добива и преработва медна руда, а тя е базова суровина за развитието на дигиталните иновации, а също и за зелената трансформация. Математиката сочи, че до 2040 г. потреблението на мед в света ще се удвои, за да се постигнат климатичните цели. В този смисъл нашето производство само по себе си е двигател за иновациите”, обясни председателят на Надзорния съвет на “Асарел” и посочи, че инвестиционни проекти на компанията в Панагюрище са дългосрочни и издържани от гледна точка на принципите на Глобалния договор. Пример той даде с внедряването на циклично-поточни технологии за транспорт на руда, съкратили въглеродните емисии с 40%, и с модернизацията на флотационната фабрика, довело до спад от 15% в потреблението на електрическа енергия.

Запис на цялата дискусия на линка тук.
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]