Велина Филипова: Завръщането на Студента Беглец
Авторски текст на Велина Филипова, Стажант „Овергаз общество“, „Овергаз Мрежи“.
Терминалът ме бе засмуквал неведнъж. Отново се озовах пред гейта на подредения свят, обезверена и обезоръжена след разочарованията тук. Сутрин тромаво се надигаше въпросът: „Защо сме толкова недоволни и при все това инертни?!“. Привечер мисловните вълни вече прииждаха към брега ми: „Ще трябва да поведа борбата за идеалите, но как ще оцелея, щом като няма до кого да се сражавам?!“. Нощем, блъскаха се въпросителните във вълнолома на съня и се размиваха в неясни образи. Все по-трудно ставаше да се удържат приливите.
Всеки понасяше своето бреме, независимо от неговите размери и тежест. Не ми даваше мира обаче защо на онези, които едва кретаха, им бе отредено да се нарамят и с чужди дисаги. Изглеждаше сякаш някои изпитват цялата тегоба на света на плещите си.
Другите гледахме, но не виждахме. А дали наистина искахме да прогледнем? Промяната налагаше да пожертваме. Удобството, спокойствието на навика, системността, аргументите за оправдаване на собственото поведение. Колко щяха да ни струват жертвите? Цената явно бе твърде висока, защото всички се редяха на опашката за празни обещания. Пазарувахме си шансове за по-богат живот. Разчитахме на случайността повече, отколкото на своите усилия да „произведем” късмет и качество за себе си.
В страната на ограничените възможности сдружавахме се за неограничени облаги. Споделената отговорност, солидарност, законосъобразност са понятия, обслужващи нашето лицемерие. Думите вече не подбирахме по съдържание, а само по благозвучие. Наред с политическите, икономическите, социалните предпоставки за емиграцията, в мен узря един друг мотив за бягство, който охлаждаше борческите ми пориви. Евфемизмът на овчедушието, наречен конформизъм. Убедена съм, не сте пропуснали да забележите неговата повсеместна проява в обществото. Често като личностна черта да е латентна, всякога може да се разпознае в следния парализиращ ответ:
„Нищо не може да се направи, такава е системата – съобразявам се с нея, защото нямам друг избор”.
Това е една устойчива фраза, на която опираме всяко оправдание за нашите действия или бездействие. Вероятно сте ставали свидетели или сте водили разговори, в които се прокрадва изказването. А може би се досещате как в медиите се оневинява произволът. Предполагам, че за „нормално” вече се приема проникването на подобна мисъл дори с собственото ни съзнание.
Звуча ли назидателно? Нелепо е един 20-годишен идеалист да раздава присъди. Но знаете ли кое е по-нелепо – скептикът в мен разгромява идеалиста, когато наместо да вярвам, аз се съмнявам. Не е ли страшно да съзряваме без копнеж по справедливост?!
„Идеалите – те не са за прагматиците”. Е, аз все така непримиримо се отстоявах, но съпротивата ми отслабваше. Самотният брод е неизбежно изгнание. Предпочитах да странствам физически по пътищата на Европа, отколкото да бродя до изтощение ментално и емоционално тук.
Точно тогава едно последно решаващо обаждане от диспечер „Човешки ресурси” пренасочи полета ми към пистата на „Овергаз”. Пистата, от която ежегодно излитаха много стажанти по направление на вътрешните хоризонти, гледката към които си заслужаваше смяната на курса.
Ден след ден прекарвам времето си в компанията на съратници, за които ценностите не са просто експлоатираната класа от думи в отдела по публични комуникации. Това са едни гъвкави, но устойчиви неща без материална обвивка. Могат да се доловят в офиса, но не и да се присвоят. Не можеш да ги придобиеш, ако не ги носиш в себе си. Те са структуроопределящи, но нямат своя структура. Когато се разминавам по коридорите с хората, които ги изповядват, разбирам, че в „Овергаз” те имат стойност.
Пристъпвайки прага, получих достъп до фирмена и персонална култура, в чието изграждане другаде прозираха само финансови цели. Днес улавям различност в сливането на корпоративния с обществения интерес. Във всеки жест или самоинициатива, които ми показват, че идеалистите се превръщат в прагматици с реални предложения.
И когато настъпи моментът тези предложения да бъдат утвърдени, не ми се иска да ги разглеждам, както някой някога е разглеждал ветрогенераторите – като бленувани вятърни мелници.
Затова, обръщам се към всички колеги, които се считат за мисионери на промяната – благодаря от името на всички бегълци, че позволявате да видим българския хоризонт от една едвам доловима перспектива, за да пренасочим полета си… Преди да е станало твърде късно!
*******
Ежегодната Стажантска академия на Овергаз предоставя на всеки участник индивидуална програма, която отговаря на академичната му специалност и личните му предпочитания. Стажът продължава между един и шест месеца, като през този период всеки стажант има наставник, който го обучава и мотивира да изпълнява поставените задачи.овече от 15 години Овергаз инвестира в множество образователни проекти и инициативи, с които подпомага българското професионално и висше образование в областта на газовите технологии.