От медта и кобалта до редкоземните елементи – суровините вече са въпрос не само на индустриална конкурентоспособност, но и на енергийна, технологична и отбранителна сигурност. Какво означава това за България?
18 август – Денят на миньора – идва тази година в момент, в който ролята на минерално-суровинната индустрия се променя бързо. Причината не е само в динамиката на цените или традиционното значение на добивния сектор за икономиката.
Медта, кобалтът, никелът, графитът, литият, волфрамът, редкоземните елементи и металите от платиновата група са необходими за производството на електромобили, батерии, електропреносни мрежи, ВЕИ, полупроводници и телекомуникационно оборудване. Същите суровини имат критично значение и за отбранителната индустрия – от електроника и сензори до авиационни, космически и други технологии за сигурност. Достъпът до суровини постепенно се превръща в част от геополитическата конкуренция.
Европа променя правилата на играта
Тази промяна стои в основата на Европейския регламент за критичните суровини (Critical Raw Materials Act – CRMA), приет през 2024 г. Регламентът определя 34 критични суровини, от които 17 са стратегически за зеления и цифровия преход, както и за отбраната и космическия сектор.
До 2030 г. ЕС си поставя цели да добива поне 10% от годишното си потребление на стратегически суровини, да преработва 40% и да рециклира 25%. Ограничението не повече от 65% от годишното потребление на всяка стратегическа суровина да идва от една трета държава също показва посоката – сигурността на доставките вече е част от стратегическата автономия на Европа.
България има ресурс, но и растяща зависимост от внос
Данните за българската минерално-суровинна индустрия показват защо този разговор е важен и за България.
През 2025 г. у нас са добити около 116 млн. тона полезни изкопаеми, а стойността на произведената продукция достига 4,3 млрд. лв. Металните полезни изкопаеми формират над 72% от стойността на продукцията в минерално-суровинната индустрия, а стойността на произведената от тях продукция е с над 50% по-висока спрямо 2015 г.
В същото време зависимостта от внос се задълбочава. През 2025 г. вносът на минерални суровини достига 10,4 млрд. евро, с 11% повече спрямо 2024 г., а внесените количества нарастват до 14,4 млн. тона.
България има действаща добивна индустрия и ресурсен потенциал, но остава част от общия европейски проблем – зависимостта от глобалните вериги на доставки.
Какво има под земята?
През последните години нараства интересът към потенциала на българските находища и към възможността от съществуващи рудни полета и индустриални отпадъци да бъдат извличани критични суровини.
Проучванията на Зидаровското рудно поле показват наличие на мед, кобалт, антимон, калай, телур, ванадий и платиноиди. Изследва се и потенциалът за добив на титан и ванадий, както и възможностите за извличане на антимон от промишлени отпадъци.
Разглеждат се и възможностите за извличане на редкоземни елементи от лигнитните въглища в района на „Марица Изток“. Засега обаче резултатите не показват достатъчна икономическа перспективност за самостоятелен добив на редкоземни елементи от въглищата и са необходими допълнителни проучвания.
Това е важна част от разговора за критичните суровини: наличието на даден елемент не означава автоматично, че неговият добив е икономически или технологично жизнеспособен.
От традиционния добив към минното дело на бъдещето
Ако Европа иска повече собствен добив, той трябва да бъде конкурентоспособен, технологично напреднал и съобразен с високи екологични стандарти. В България вече има конкретни примери за тази трансформация.
Нашите членове „Асарел-Медет“ АД и група „Геотехмин“ (рудник „Елаците-Мед“) инвестират в технологии, дигитализация, енергийна ефективност и решения за намаляване на въздействието върху околната среда – тоест в превръщането на устойчивостта от концепция в част от реалното производство.
„Асарел-Медет“: дигитализация на самото минно планиране
„Асарел-Медет“ инвестира в технологии, които променят начина, по който се планира и управлява откритият добив.
Компанията е единственият представител на българския бизнес в международния проект OPTIMAL MINE, координиран от Университета Милано-Бикока. В рамките на проекта се разработва нов геотехнически софтуер за по-прецизно планиране на минните откоси. Иновацията ще бъде първоначално внедрена и валидирана именно в рудник „Асарел“. Целта е да се оптимизира добивът така, че да се извлича повече руда с по-малко отпадна скална маса, като едновременно се повишават безопасността и ефективността.
Според екипа на проекта потенциалният ефект включва намаляване на въглеродния отпечатък с до 25% и на минните отпадъци с до 30%.
Проектът показва и още една важна тенденция – бъдещето на минната индустрия ще се изгражда все по-тясно между бизнеса, технологичните компании и научните организации. В него вече участват и млади минни инженери от Университета в Загреб, които се включват в стажантската програма на „Асарел-Медет“.
„Елаците-Мед“: декарбонизация чрез технологии и данни
„Елаците-Мед“, част от Група ГЕОТЕХМИН, разработва медното находището „Елаците“ по концесия до 2031 г. Компанията следва подход, при който енергията, въглеродните емисии и ресурсите се управляват чрез технологии, автоматизация и анализ на данни.
Един от най-видимите примери е поетапната електрификация на тежката минна техника. Електрохидравличните багери Hitachi EX2600-E вече осигуряват около 45% от добива на минната маса, като едновременно намаляват директните емисии и зависимостта от дизелово гориво.
„Елаците-Мед“ развива и собствено производство на електроенергия от ВЕИ – първата фотоволтаична централа с мощност около 1 MW е въведена през 2023 г., а целта е собствените ВЕИ мощности постепенно да покриват около 15% от потреблението на електроенергия.
През февруари 2026 г. компанията въведе в експлоатация и нова високотехнологична пречиствателна станция за руднични отпадъчни води с капацитет 100 литра в секунда и възможност за разширяване до 250 литра.
Тези решения са част от по-широка система за управление на енергията и емисиите. По данни на дружеството през последното десетилетие са спестени 34 030 тона CO₂ и близо 41 хил. MWh електроенергия.
От добива към цялата верига на стойността
CRMA поставя пред Европа задача, която няма да бъде решена само чрез откриването на нови находища. Необходими са инвестиции по цялата верига – от геоложките проучвания и добива до преработката, рециклирането и повторното използване на материалите.
За България това означава да използва по-добре съществуващия ресурс и индустриален капацитет, да насърчава технологичните инвестиции и проучванията и едновременно с това да поддържа високи екологични и социални стандарти.
Нашите членове „Асарел-Медет“, Група ГЕОТЕХМИН и „Елаците-Мед“, както и Българската минно-геоложка камара, са част от тази трансформация – чрез реални инвестиции, технологии и експертиза, които показват как може да изглежда конкурентоспособната и устойчива минна индустрия на бъдещето.