Всяка година Първи май ни предизвиква – независимо дали се борим със спомена за идеологическата окраска и задължителните манифестации или си припомняме истинската му същност и постиженията, които днес приемаме за даденост. Вече обаче има поколения, за които би било странно, че преди по-малко от 60 години все още сме имали само един почивен ден седмично. Обичайният разказ за Деня на труда трябва да се промени – младежите, които тепърва ще навлизат на пазара на труда, се изправят пред съвсем нови предизвикателства при търсенето на професионален смисъл.
Даринка Георгиева, Изпълнителен Директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, разказва именно за нагласите на учениците и родителите, за бъдещето на професиите и за новите нужди и изисквания на бизнеса.
1. Как се промени пазарът на труда в България на фона на икономическите промени и геополитическите сътресения? Какви са нагласите на учиниците и техните родители за бъдещето на професиите?
В съвременния свят, където технологичният напредък и социалните тенденции се променят с бързи темпове, да се ориентират младите хора на пазара на труда става все по-трудна. За да разберем как се променят нагласите ние Българската мрежа на Глобалния Договор попитахме учениците и техните родители. Резултатите от проучването „Професиите на бъдещето и бъдещето на професиите“, бяха представени на нашия вече знаков форум Базар на професиите 2023, най-голямото публично изложение за професии и кариерни възможности. Разкриха се интересни перспективи: родени след 2010 година, т.нар. поколение „Алфа“ не просто вижда, а създава бъдещето. Технологиите са техен житейски фон, а глобалното съзнание стана неотменна част от тяхната дневна рутина. Във времена, когато интернет и социалните мрежи служат като вратичка към световни събития и култури, това поколение реагира бързо, готово да се справи с глобални предизвикателства. Разбирането им за нуждата от гъвкавост и способностите им за адаптация към нови обстоятелства ги правят несравними и уникални.
Страната ни се сблъсква с предизвикателства на пазара на труда, които съвсем не са чужди и на останалия развит свят. Въпреки положителната тенденция на пазара на труда през последните години, България все още се бори да предложи възможности за включване на значителна част от младите хора, въпреки регистрираните високи нива на заетост и исторически ниски ставки на безработица. Т. нар. NEET-s (млади хора, които не са наети, не учат и не се обучават – Not in Employment, Education or Training), на възраст между 15 и 34 години, представляват група с изключително висок риск от социално изключване и са сериозен проблем за целия Европейски съюз. България е сред най-засегнатите – между 15% и 20% или над 330 000 млади хора в страната нито работят, нито учат. Над 50% от завършилите висше образование не работят по специалността си, връзката между образование и бизнес все още не е достатъчно силна, а много млади хора трудно намират смисъл и мотивация. Въпреки че първоначално е определен като социална проблем, увеличаващият се брой на NEET има и директно изчислим отрицателен икономически ефект – според ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) оценените разходи от неактивността на младите хора представляват до 1,5% от БВП.
Пандемията COVID-19 допълнително остави дълбоки след, засягайки моделите на заетост и възможностите за работа за младите хора. Дистанционната работа и цифровите умения стават все по-важни, а липсата на гъвкава регламентация на отдалечената работа все още създава проблеми за много работодатели и потенциални служители.
2.От какви кадри се нуждае бизнесът и доколко успява да задоволи това търсене от новопостъпващите на пазара на труда младежи?
Членовете на Българската Мрежа на Глобалния Договор работят в много и различни бизнес сфери, но т.нар. „глад за добри и мотивирани хора“ обединява усилията им. Търсят се специалисти както в традиционните области като инженерни науки, право, вече може да добавим тук и информационните технологии, така и в новоразрастващи се сфери – дигитален маркетинг, зелени технологии.
Според официални данни, над 50% от завършилите висше образование не работят по специалността си, връзката между образование и бизнес все още не е достатъчно силна, а много млади хора трудно намират смисъл и мотивация. Нашите членове споделят, че срещат предизвикателства в привличането на подходящи кандидати. Младежите, от своя страна, се нуждаят от възможности за придобиване на съответните умения и опит, които да отговарят на изискванията на предприятията. Важно е да се подкрепят инициативи за образование и обучение, насочени към актуалните нужди на бизнеса. Сътрудничеството между образователните институции и предприятията може да улесни създаването на учебни програми, които отразяват реалните изисквания на пазара на труда. Много от отговорните компании, които членуват в БМГД, от години подкрепят дуалното обучение в регионите, в които работят и разработват различни стажантски и обучителни програми, за да предоставят възможности за практика и развитие на млади специалисти. „Асарел-Медет“, „Аурубис“, „Куминяно Фрутс“ са само няколко от представителите както на големия, така и на малкия и среден бизнес, които са идентифицирали тази нужда и работят за преодоляването на проблема.
3.Какви умения трябва да притежават младежите, за да са конкурентноспособни?
Едни от най-интересните изводи от проучването, което направихме, бяха свързани именно с допълнителните умения, които младежите и техните родители смятат за ценни за бъдещото им кариерно развитие. И двете групи запитани са наясно, че все по-решаващо значение за професионалния успех имат не само конкретен образователен профил или институция, но и различни меки и други умения. Най-важните сред тях са дигиталните умения, бързо учене (учене през целия живот), комуникативни умения и такива за работа в екип, креативност и аналитичност (критично мислене). Всички те са безспорно търсени качества, които всеки работодател би оценил и е чудесно, че младите хора у нас напълно осъзнават това. Световното проучване на ОИСР за социални и емоционални умения, представено през април 2024 г., показа и тясна връзка между тези умения, академичните постижения, професионалната реализация, и не на последно място – щастието.
За всички заинтересовани страни ще е полезно да видим повече възможности за усвояването и развитието на такива в образователните програми у нас.
4.Отговаря ли висшето образование на нуждите на пазара на труда?
Любопитно да се отбележи в резултат от проведеното допитване и промяната в нагласите и на родителите, и на учениците за това къде биха искали да придобият професионна квалификация. Над 40% от възрастните и над 60% от младежите твърдо заявяват желанието си да продължат висшето си образование в България. От тези, които избират висше образование в чъжбина, повече от половината заявяват, че според тях там образованието е „по-добро“, има повече възможности за и врзка с кариерно развитие. Това е отличен повод за размисъл и действие на образователните организации, които заедно с бизнес сектора и с подкрепата на институциите да създадат стимулиращи и иновативни условия, които подпомагат растежа на квалифицираната работна сила и утвърждаването на страната като привлекателен образователен и бизнес център за региона.
5. От проучването става ясно, че голяма част от младежите избират да се развиват в ИТ сектора. Едната причина вероятно е доброто заплащане, но има ли и други?
Всъщност доброто заплащане в сектора на информационните технологии е дори на 3-то място по значимост за младите хора (родителите го поставят на второ). И двете групи запитани като най-важни за избора си определят интересите на младежа и възможностите за кариерно развитие. Престижът на професията и лесното намиране на работа са също сред определящите фактори, както и профла на средното образование на ученика и работата на родителите му в тази сфера.
6. Очаква ли се в следващите години да се промени тази тенденция и защо?
Експертите в нашите компании-членове от IT сектора ежедневно отговарят – и в личен, и в професионален план – на въпроса „има ли още перспектива в в професията на ИТ специалист“. Краткият отговор е не, тенденцията на голямо търсене на такива специалисти няма да намалява. Според последните данни за индекса DESI (индекс за цифрова икономика и общество) показателите за наличие на такива специализирани умения и заетост за Европа са средно 4,5, докато в България са 3,5, тоест имаме потенциал за растеж.
Важно да се отбележи обаче е, че „ИТ специалист“ е доста широко понятие – повече от 15 много различни спeциализации надграждат базовото „програмиране“. Променят се именно спецификите, търсят се допълнителни квалификации – на преден план излизат по-малко разпространение доскоро направления: киберсигурност, географски информационни системи, изграждане на големи бази данни и др.
7. Как ще се промени пазарът на труда при младежите през следващите години, предвид развитието на изкуствения интелект?
По време на Базар на Професиите 2023 поставихме за обсъждане именно тази тема – „Изкуственият Интелект и бъдещето на професиите“. Петима изявени професионалисти в сферата на дигиталния маркетинг, образованието, човешките ресурси, предприемачеството и технологиите напълниха зала #FUTUREPROOF и коментираха как ИИ променя пазара на труда, как се увеличава значението на микса от професионални и меки умения, как да се постигне синергия между хората и ИИ.
Експертите очакват първоначално неизбежен шок на пазара на труда, понижено търсене на определени професии, това вече се случва. Но поколението Алфа е и т.нар. “AI-native” поколение и ако се възполват от възможността да започнат отрано да ползват различните налични иснтрументи (масово със свободен достъп) младежите имат много по-добър шанс да се включат на пазара на труда. Безспорно е, че ИИ е тук и ще остане, не можем да избягаме от развитието. Това което отличава подхода на тези, които ще успеят, е че те вече търсят приложенията му, а не само заплахите.
Революцията, предизвикана от навлизането на изкуствения интелект, е поредното голямо предизвикателство пред образоватената система и пазара на труда. Тя изцяло преобръща представите ни какво е това да си способен, ефективен професионалист. Имаме нужда от нов набор умения, който да ни позволи да работим заедно с, а не в конкуренция с или догонване на изкуствения интелект. Такива са именно „меките“ умения – комуникативност, толерантност, способност за самостоятелно учене; те надграждат „твърдите“ умения, които може да притежава ИИ. И е много окуражително, че младежите – както коментирахме по-горе – вече са идентифицирали правилно тези нужди и имат готовност да работят така.
В Българската Мрежа на Глобалния Договор на ООН продължаваме да задаваме горещите въпроси за бъдещето на професиите и труда. Ще се радваме да посрещнем всички, които се интересуват от отговорите на Базара на Професиите 2024, на 29 и 30 ноември 2024 в София Тех Парк.
