ЕК публикува десет нови ръководства, които ще подпомогнат компаниите при изпълнението на изискванията на CBAM – Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Документите обясняват по практически начин как се проследяват, изчисляват, отчитат и проверяват емисиите, вложени в стоките, внасяни в Европейския съюз.
Новите насоки са особено важни за европейските вносители, производителите извън ЕС, упълномощените CBAM декларатори и верификаторите на емисии. Те имат пряко значение и за българските компании, които внасят обхванати от механизма стоки или работят с международни доставчици в по-сложни вериги на стойността.
Какво представлява CBAM?
CBAM е инструмент на Европейския съюз за ограничаване на т.нар. „изтичане на въглерод“ – преместването на производство към държави с по-ниски климатични изисквания или заместването на европейски продукти с по-въглеродно интензивен внос. Механизмът цели въглеродните емисии, вложени във внасяните стоки, да получат цена, съпоставима с тази, която плащат европейските производители по Системата на ЕС за търговия с емисии EU ETS. По този начин се създават по-равнопоставени условия за бизнеса и се насърчава по-чистото производство както в ЕС, така и извън него.
След преходния период от 2023 до 2025 г. окончателният режим на CBAM започна да се прилага от 1 януари 2026 г. Той въвежда за засегнатите вносители изисквания за получаване на статут на упълномощен CBAM декларатор, отчитане на вложените емисии и закупуване и предаване на съответния брой CBAM сертификати.
Механизмът обхваща определени стоки от шест въглеродно интензивни сектора:
- цимент;
- желязо и стомана;
- алуминий;
- торове;
- електроенергия;
- водород.
Какво съдържат новите ръководства?
Публикуваната от Европейската комисия серия включва четири общи и шест секторни ръководства.
Първият документ представя основните понятия, участниците в процеса и целия цикъл на съответствие със CBAM. В него са обяснени отговорностите, ключовите етапи, сроковете и приложимите изключения за операторите на производствени инсталации извън ЕС.
Второто ръководство е кратка практическа пътна карта за производителите извън Европейския съюз. То показва каква информация трябва да бъде събирана и предоставяна, за да могат европейските вносители да изпълнят задълженията си.
Третият документ разглежда методите за изчисляване на вложените емисии. Той обяснява как се определят емисиите на ниво инсталация и производствен процес и как се отнасят към конкретните стоки.
Четвъртото ръководство е посветено на корекцията за безплатно разпределение на квоти по EU ETS. Тази корекция влияе върху броя CBAM сертификати, които вносителят трябва да предаде, и следователно има пряко отражение върху финансовите му задължения.
Останалите шест документа съдържат специализирани насоки за цимента, водорода, торовете, желязото и стоманата, алуминия и електроенергията. Те разглеждат характерните за всеки сектор производствени процеси, вериги на стойността и изисквания за мониторинг и отчитане. Включени са и практически примери, които показват как правилата се прилагат в конкретни ситуации.
Защо качеството на данните става критично?
В преходния период CBAM беше преди всичко задължение за отчитане. При окончателния режим данните за вложените емисии вече имат и финансово значение, тъй като определят броя на сертификатите, които вносителят трябва да предаде.
Компаниите могат да използват действителни стойности на емисиите или, когато нормативната рамка позволява, стойности по подразбиране, определени от Европейската комисия. Надеждните действителни данни обаче дават по-точна представа за въглеродния профил на продукта и могат да ограничат несигурността при определянето на задълженията по CBAM.
Това означава, че вносителите ще изискват все по-подробна и проверима информация от своите доставчици. Производителите извън ЕС, които не могат да предоставят надеждни данни на ниво инсталация и продукт, рискуват да поставят европейските си партньори пред по-високи разходи и по-голяма регулаторна несигурност.
CBAM постепенно превръща качеството на въглеродните данни във фактор за достъп до европейския пазар – наред с цената, качеството на продукта и надеждността на доставките.
CBAM засяга повече от един отдел в компанията
Прилагането на механизма не може да остане единствено задача на екипите по устойчивост. То изисква координация между снабдяване, логистика, финанси, правни и регулаторни функции, управление на риска, производство и отношения с доставчиците.
За българските компании това означава своевременно да установят:
- дали внасят стоки, попадащи в обхвата на CBAM;
- какви данни трябва да получават от производителите извън ЕС;
- доколко надеждни и проверими са тези данни;
- има ли доставчикът план и система за мониторинг на емисиите;
- кой в организацията отговаря за събирането, проверката и подаването на информацията;
- как потенциалните задължения за сертификати ще се отразят върху разходите, договорите и избора на доставчици.
Особено важно е изискванията за предоставяне на данни да бъдат включени в отношенията с доставчиците. Компаниите трябва да уточнят не само каква информация ще получават, но и в какъв формат, в какви срокове и кой носи отговорност при липсващи или неверни данни.
От регулаторно задължение към бизнес решение
CBAM показва как климатичната политика все по-пряко влияе върху търговията, управлението на веригите за доставки и конкурентоспособността. Данните за емисиите вече могат да се отразят върху цената на вноса, избора на производители, договорните условия и позицията на даден продукт на европейския пазар. За компаниите ранната подготовка е възможност не само да ограничат регулаторния и финансовия риск, но и да идентифицират доставчици с по-нисък въглероден интензитет, да подобрят качеството на данните си и да вземат по-информирани решения за своите вериги на стойността.
Десетте ръководства имат разяснителен характер и не заменят приложимото законодателство. Те обаче предоставят обща практическа рамка, чрез която компаниите могат по-добре да разберат своите роли, необходимите данни и финансовите последици от механизма.
Пълната серия от документи, както и приложимото законодателство и допълнителните технически материали, са достъпни на специализираната страница на Европейската комисия за CBAM.
Как CBAM се отнася към CoP
CoP 2026 разглежда измерването на Scope 1, 2 и 3 емисиите, управлението на екологичните рискове, работата с доставчици, климатичните цели и независимата проверка на данните. Данните, събрани за CoP, могат да подпомогнат подготовката за CBAM, особено по отношение на климатичното управление, Scope 3, доставчиците и надеждността на данните, НО НЕ могат да бъдат прехвърлени автоматично в CBAM отчетността, защото методиките и границите на изчисление са различни.
Все пак CoP помага на компаниите да изградят част от необходимите управленски процеси, вътрешен капацитет и надеждна информационна основа.
| Аспект от CBAM | Връзка с CoP 2026 |
|---|---|
| Измерване на емисиите | Въпроси E5 и E6 изискват данни за Scope 1, Scope 2 и Scope 3 емисии |
| Емисии по веригата на стойността | E6.1 включва закупени стоки и услуги, транспорт, преработка и други Scope 3 категории |
| Работа с доставчици | G2, G4 и G5 разглеждат политики, рискове и due diligence спрямо доставчици и бизнес партньори |
| Управление на климатичните теми | G1–G4 проверяват отговорностите на ръководството, управленските структури и процесите за управление на екологични рискове |
| Проверка на данните | G14 пита дали информацията в CoP е заверена от независима трета страна |
| Климатични цели | E7 разглежда целите за намаляване на Scope 1, 2 и 3 емисиите и тяхното независимо валидиране |
| Преходни климатични рискове | E8 включва оценка на рисковете, свързани с прехода към нисковъглеродна икономика |