Затлъстяване и недохранване – контрастите в света могат да бъдат преодолени само с радикална промяна в хранителната система
Днес, повече от 800 млн. души по света гладуват, 2 млрд. страдат от недостиг на микронутриенти (минерали в малко количество в организма), а 2 млрд. души страдат от наднормено тегло или затлъстяване. Но това, на което експертите обръщат внимание е, че тези две групи хора не са непременно различни. Недостатъчното хранене не винаги се свързва с недостиг на храна. Така че, когато разглеждаме храната като компонент от здравето на световното население, от значение не е само количеството й. Джеймс Ломакс, програмен мениджър в Програмата на ООН за околната среда (United Nations Environment Programme), коментира трансформацията, която трябва да се случи, за да се посрещнат нуждите на нарастващото население при намаляващи ресурси. В следващите редове ви запознаваме с неговия анализ на проблема с неравномерната консумация и насоките за справяне с него.
Влиянието на хранителните системи върху околната среда е сериозен проблем. Понастоящем 70% от водата, извличана от природата, се използва от тях, причинявайки загуби на биоразнообразие в размер на 60% и генерирайки над една трета от въглеродните емисии, излъчвани от човечеството. Разочароващ е фактът, че с производството на храна сме допринесли за глобалното затопляне, което от своя страна застрашава хранителната безопасност.
Когато говорим за глобални хранителни системи, разглеждаме ги по един по-холистичен начин, като включваме цялата верига – не само на производство и потребление на храна, но също и обработка, пакетиране, транспорт, снабдителни и хранителни услуги. Наблюдавайки цялата система, ние можем да разберем по-добре проблемите и да търсим интегрирани решения.
Разпространението на зоонотични заболявания, като COVID-19 е благоприятствано от хранителните системи. Тези болести се предават от животни на хора и представляват заплаха на човешкия живот. Местообитанията на дивите животни служат като естествени буферни зони, които пречат на болестотворните организми да се пренасят от животните към хората. Когато премахваме дървета и хабитати, за да освободим пространство за живот, за земеделие и други индустрии, ние се излагаме на риск от заболявания.
Интензивното животновъдство също е определящ фактор. Патогените могат първо да преминат от дивите животни към домашно отглежданите, а от там – да бъдат пренесени на хората. Животновъдството съставлява близо две трети от парниковите газове, произвеждани от селското стопанство, допринасящо за климатичните промени (температурата, влажността, смяната на сезоните) – които допринасят за оцеляването на микробите.
COVID-19 показа и влиянието на храненето върху здравето. Хората със сърдечно-съдови заболявания или диабет са изложени на по-голям риск от заразяване, от настъпване на усложнения и на по-висока смъртност. Докато здравословното хранене засилва имунитета и ни предпазва от инфекции, почти една трета от хората страдат от недостиг на хранителни вещества под различни форми – недохранване, недостиг на витамини и минерали, напълняване и затлъстяване.
Нашето разбиране за хранителните системи е непълно. Повечето от съществуващите данни се отнасят до земеделието – откъдето започва веригата. Нямаме ясна картина от средата на веригата – какво точно се случва между фермата и масата. На края на веригата са индивидуалните избори и потребителските навици, които познаваме откъслечно. Потребителите може и да не са наясно с това как храната достига чиниите им и какви са последиците от техните избори в здравен и екологичен план.
Предвиждаме, че до 2050 населението на света ще достигне близо 10 млрд. души и най-сериозното предизвикателство пред нас е да намерим практични, базирани на природата, решения. Те са изцяло в наш контрол, но изискват радикална трансформационна промяна. Светът вече произвежда достатъчно храна, за да нахрани всички на планетата. Въпреки това, една трета от тази храна се губи или изхвърля. Повече от половината (56%) от загубите се случват в развитите държави – при доставките или консумацията. Останалите 44 % се губят в развиващите се страни след събирането на реколтата: в складирането, превоза, опаковането и останалите етапи преди храната да достигне масата.
Макар да произвеждаме огромни количества храна, тя не е достатъчно разнообразна и питателна. През последните 50 години диетата стана предимно хомогенна, преобладаща от култури, богати на енергия, но бедни на макронутриенти (минерали в голямо количество в организма като калий, калций, натрий, магнезий и др.). От хилядите растения и животни, използвани за храна в миналото, по-малко от 200 вида в момента участват в глобалните доставки и едва 9 култури съставляват почти 70% от цялото производство. В много случаи – и най-вече в бедните страни, хората не си набавят достатъчно хранителни елементи, необходими за човешкото здраве. В действителност, ниското разнообразие на хранителни вещества по-често причинява смърт, отколкото недостига на калории.
Според експерти от научно-базираната глобална платформа за промяна на хранителната система – ЕАТ, здравословната диета би могла да предотврати между 19 и 24% от смъртните случаи при възрастните. Такава здравословна диета включва разнообразие от храни с растителен произход, по-малко храни от животински произход, повече ненаситени мазнини и ограничено количество рафинирани култури, високопреработени храни и добавени захари.
Намаляването на загубите на храна и смяната на хранителните навици биха могли да редуцират вредните емисии от хранителната система с до 50%. Възстановяването на биоразнообразието от своя страна би укрепило устойчивостта на хранителните системи, позволявайки на земеделците да разнообразят продукцията и да се справят с вредителите, заболяванията и климатичните промени.
Какво прави ЕС, за да намали хранителните загуби?
Около 88 млн. тона храна се изхвърля всяка година в ЕС, чиято стойност се оценява на 143 млрд. евро (FUSIONS, 2016). С цел да намали загубите и да спомогне за по-добро преразпределение на храната, ЕС въвежда законодателни мерки чрез Директивата 2018/851. Комисията от своя страна инициира Европейска платформа за намаляване на хранителните отпадъци като част от плана за постигане на Цел 12.3 от Целите за устойчиво развитие – Отговорно потребление и производство. Призовават се държавите да намалят загубите на храна до 2030.
А какво се прави в България?
Производители и търговци имат огромна роля за отговорно производство и преразпределение чрез насърчаване на отговорно производство, местни производители, устойчиво закупуване и вериги за доставки, ефективно управление на ресурсите и опазване на околната среда.
А що се касае до хранителните излишъци, идва ролята на Българската хранителна банка (БХБ) – българската организация, която събира, складира и раздава дарени хранителни продукти с кратък срок на годност, в съответствие с всички стандарти за безопасност на храните. В България Хранителната банка работи от 8 години целогодишно и дългосрочно. Бизнесът, и най-вече компаниите от хранителния сектор имат важна роля за нейното функциониране – чрез дарение на храна и средства, които чрез преразпределение достигат до най-нуждаещите си.
Съвместната работа с други НПО организации също е от значение за познаването на проблема и за преодоляването му. Дългогодишен партньор на БХБ е Българската мрежа на ГД на ООН, която обединява компании, споделящи философията на отговорното потребление и производство.
Темата за разхищението е ключова за локалната мрежа на Глобалния договор, затова през годините са разработени колективни проекти с участието на компаниите членове. По случай Световния ден на околната среда през 2015 г., заедно с БХБ, е реализиран проектът «Пътят на храната», който насърчава придобиването на полезни потребителски навици. Едноименното видео проследява стъпките, през които преминава храната от търговската верига до масата и след това.
ЛИНК към видеото.
Българската мрежа се вълнува от темата за разхищението на храна и призовава да пазаруваме и консумираме осъзнато – за да спомогнем да бъдат преодолени контрастите у нас и по света.
Източници:
World Environment Day – линк
European Food Bank – линк
Българска хранителна банка – линк