Двете държави са постигнали значителен напредък в изграждането на системи за защита на Whistleblowers – лицата, подаващи сигнали за нарушения, но все още не са достигнали пълно съответствие с добрите европейски практики. Това е основният извод от сравнително проучване, представено в рамките на проекта „Legitimacy and Accountability for Better Protection of Whistleblowers – LAW“.
Анализът разглежда транспонирането и практическото прилагане на Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Според авторите и двете държави вече разполагат със сравнително цялостни правни и институционални рамки, но ефективността им продължава да бъде ограничавана от недостатъчна правна яснота, слабости в институционалния капацитет и непоследователно практическо прилагане.
Формалното съответствие НЕ гарантира ефективна защита
Първият основен извод е, че приемането на законодателство само по себе си не е достатъчно, за да създаде работеща система и доверие сред потенциалните податели на сигнали. България демонстрира висока степен на законодателно съответствие с европейската директива, включително разширен обхват на защитата и подробно вторично законодателство и въпреки това системата остава уязвима на оперативно ниво поради фрагментирани отговорности, ограничения в институционалните правомощия и недостатъчен капацитет за контрол и прилагане.
В Румъния институционалната структура е оценена като по-ясно централизирана, но правните неясноти, частичното транспониране на някои изисквания и непоследователните процедури могат да ограничат предвидимостта и доверието в системата.
Това сравнение показва, че добрата регулаторна рамка трябва да бъде подкрепена от ясни процедури, компетентни институции и механизми за реална защита.
Пет основни предизвикателства
Проучването очертава пет общи области, в които са необходими допълнителни усилия.
На първо място са пропуските при практическото прилагане. В България централният орган изпълнява предимно административна и координационна функция, без достатъчно разследващи правомощия. Това може да доведе до забавяне, неясно разпределение на отговорностите и ограничена отчетност. В Румъния трудностите са свързани с недостатъчно подробни процедури, ограничени мерки за подкрепа и неясни механизми за налагане на санкции.
Второто предизвикателство е опазването на поверителността и защитата срещу ответни действия. Макар законодателствата на двете държави да предвиждат конфиденциалност, проучването установява рискове при практическото ѝ прилагане. За България е посочена необходимостта да бъдат премахнати неформалните изисквания, които могат да доведат до разкриване на самоличността на подателя на сигнала. И в двете страни защитата срещу ответни действия често зависи от съдебни производства, които могат да бъдат продължителни, скъпи и трудно достъпни.
Третата област е липсата на цялостни механизми за подкрепа. Съществуващите форми на правна и информационна помощ не включват достатъчно добре развити услуги за независимо консултиране, психологическа подкрепа и, когато е необходимо, финансова помощ. Този дефицит е особено важен предвид страха от уволнение, професионална изолация, репутационни щети или други форми на натиск.
Четвъртото предизвикателство е ограниченото обществено познаване на правата и каналите за подаване на сигнали. Неяснотата относно процедурите, съчетана с ниско доверие в институциите, продължава да възпира хората да съобщават за установени нарушения.
Петият проблем е свързан със социалните и културните нагласи. Когато подаването на сигнал се възприема негативно, законовата защита трудно може да бъде ефективна. Необходима е промяна в разбирането – сигнализиращият не действа срещу организацията, а може да ѝ помогне да открие навреме нарушения, рискове и слабости в управлението.
Осем препоръки за по-работещи системи
Сравнителното проучване формулира осем основни препоръки към България и Румъния:
- подобряване на правната яснота и съответствието с европейската директива;
- укрепване на институционалния модел и координацията между компетентните органи;
- по-ефективни, пропорционални и възпиращи санкции;
- изграждане на цялостни системи за подкрепа на подателите на сигнали;
- гарантиране на поверителността и защитата срещу ответни действия не само по закон, но и на практика;
- системно обучение на служителите, които приемат и разглеждат сигнали;
- повишаване на информираността и насърчаване на култура на почтеност;
- подобряване на мониторинга и публичната отчетност.
Особено важна е препоръката за публикуване на анонимизирани данни за броя, характера и резултатите от подадените сигнали. Подобна информация би позволила да се оценява реалната ефективност на системата, да се идентифицират повтарящи се рискове и да се предприемат основани на доказателства подобрения.
Какво означават изводите за бизнеса?
За компаниите защитата на лицата, подаващи сигнали, не трябва да бъде разглеждана единствено като задължение за регулаторно съответствие. Добре функциониращият вътрешен канал е част от системата за управление на риска и от корпоративната култура на почтеност.
Ефективният механизъм изисква ясни и достъпни процедури, сигурни канали за комуникация, стриктно опазване на поверителността и служители, които са обучени да работят с чувствителна информация. Необходимо е също ръководството ясно да заяви, че ответни действия срещу хора, които добросъвестно подават сигнали, няма да бъдат толерирани.
Практическата стойност на системата зависи и от доверието, че всеки сигнал ще бъде разгледан безпристрастно, в разумен срок и с последваща информация към подателя. Ако служителите не вярват във вътрешните механизми, нарушенията могат да останат скрити или да бъдат съобщени едва когато вече са довели до финансови, правни и репутационни щети.
В този смисъл защитата на подателите на сигнали е пряко свързана с Десетия принцип на Глобалния договор на ООН, който призовава бизнеса да противодейства на всички форми на корупция. Тя подкрепя и по-широките принципи на добро управление, отчетност, прозрачност и уважение към човешките права.
От правила към култура на почтеност
Основното послание на сравнителното проучване е ясно: ефективната защита не се създава единствено чрез законови текстове. Необходими са работещи институции, последователно прилагане, обучение, достъпна подкрепа и промяна в организационната и обществената култура.
За бизнеса това означава да премине от формалното създаване на канал за сигнали към изграждането на среда, в която служителите могат спокойно да поставят трудни въпроси и да съобщават за нередности. Именно така сигнализирането може да се превърне от възприеман риск в инструмент за ранно предупреждение, по-добро управление и дългосрочно доверие.
Сравнителният анализ е част от проекта LAW, съфинансиран от Европейския съюз чрез програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV). Проектът цели да подкрепи националните и европейските усилия за защита на подателите на сигнали и да повиши капацитета на институциите, юридическите специалисти, гражданските организации и лицата, които разглеждат сигнали. Пълният текст на информационния бюлетин е достъпен тук.