Държавата, ЕК, финансовия сектор, гражданския сектор, синдикати допълват пейзажа на заинтересованите страни, които следят „под лупа“ дали бизнеса е социално отговорен.
На 03 април 2025 г., в хотел Хилтън, София се проведе конференция „Отговорното бизнес поведение – пътят на предприемача“ , организирана от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Националната контактна точка за присъединяване към ОИСР, в която участва като експертен партньор Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
Конференцията стартира с включване на Никола Хачез, ръководител „Публични политики и регионални програми“ и на „Достъп до лечение“ на центъра на ОИСР за отговорно бизнес поведение. Той подчерта, че в основата на устойчивостта е риск мениджмънта и затова е и толкова важен за бизнеса процеса по надлежна проеверка.
Той развенча някои от съществуващите митове за отговорния бизнес – че е длъжен да прави „всичко, навсякъде и едновременно“ и че отговорните компании са перфектните такива. Истината, според него е, че компаниите трябва да правят само онова, което намират за значимо и това е смисъла на due diligence процеса. А самата наделжна проверка не цели перфектност, а подобрение. Ето защо той е в основата на всяка дейност, свързана с устойчивостта.
Според него справедливия преход касае всички, не само големите бизнеси. Затрудненията, които стоят пред компаниите са наличието на множество метрики, свързани с ESG, но не всички са консистентни, а разглеждат само някои от възможните въздействия. За да има сравнимост и достоверност, светът има нужда от повече уеднкаявяване на метриките. За това е необходимо участие на правителствата, за да има устойчиви инвестиции, и тези усилия трябва да бъдат водени от принципа „да не се опитваме да попраяме това, което не е счупено“. Насоките на ОИСР, които са много конкретни, са онази база, която всеки един бизнес може да ползва, за да направи своята надлежна проверка, на базата на която да изградят стратегията си за намаляване на въздействието.
В първия разговор „Ролята на държавата за отговорното бизнес поведение“ представители на държавната администрация, представителството на ЕК в България и Икономическия и социален съвет очертаха регулаторната рамка за развитието на корпоративната устойчивост у нас.
Според Б. Гуцанов, министър на труда и социалната политика, законовите рамки следва да бъдат надхвърляни от бизнеса, когато говорим за корпоративна социална отговорност. Бизнесът следва да бъде част от обществото и да реагира на неговите нужди. Сивият сектор е този, който продължава да ощетява развитието на държавата и обществото, но освен усилия за намаляването му чрез различни механизми, вкл. данъчни, държавата е активна и в предоставянето на много възможности за поощряване на бизнеса. Това са не само различните финансирания, но и проектите за конкурентноспособност и предоставяне на знания.
Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет е убедена, че държавата трябва да работи активно за справяне със сивата икономика. За да е от помощ на бизнеса, тя следва да поощрява по-бързото адаптиране на малките и средни предприятия към зелената и кръгова икономика. Икономическият и социален съвет имат и могат да дадат готовата рецепта какво може да се подобри – в икономическата среда, в регулациите, защото те събират гледните точки на бизнеса, НПО сектора, работодателски и синдикални организации.
Държавата е тази, която може и трябва да осигури баланса между общество, бизнес и регулации, според Красимир Якимов, зам-министър на иновациите и растежа. „Институциите следва акивно да изграждаме благоприятна среда за иновациите, но трябва да се грижим за обществения интерес, за правата на гражданите. Трябва да работим в тясно сътрудничество с бизнеса, с иноваторите.“ Същевременно държавата е тази, която трябва да разпознае кога е необходима гъвкавост на регулатрорната среда – къде да бъде осъвременена, облекчена и т.н. Нужни са облекчения особено за изследователска дейност и стартиращи компании.
Инвестициите по оперативните програми са предназначени за бизнеса, но подобряването на инфраструктура, дигитална свързаност, разкриването на нови работни места, всичко подобряа качеството на живот. За да достигне до малките и средните предприятия, Министерството на иновациите и растежа планира, съвместно със Световна банка, Изпълнителната агенция за насърчаване на МСП инвестиции за северна българия, в които ще се включат и мобилни екипи.
Устойчивост и синергия за двете основни изходни точки, от които тръгват днес трансформациите, според Атанасов, зам-министър на МОСВ. Българският бизнес се адаптира бързо към изискванията за устойчивост и държавните институции трябва да отговорят по най-достойния начин. Те следва да помогнат и на гражданите да разпознаят отговорните практики и да осъзнават и собствената си отговорност – от опазването на околната среда до цялостното си поведение.
Регулациите не са самоцел, те не идват внезапно и имат адаптациони периоди. Самостоятелно нито една страна не може да се справи – държавата, бизнеса и гражданите следва да работят заедно. Основната движеща сила е бизнеса, който е социално ангажиран. Държавните институции са соцалния балансьор между гражданите и бизнеса
Все повече компании разпознават отговорното бизнес поведение, сподели Й. Чобанова, ръководител на Представителството на ЕК в България. По данни на последния Евробарометър 26% от младите хора заявяват, че при избор на работодател е важно да компаниите да имат социална кауза. За България този процент е 40%.
В Европа 93% от компаниите изпълняват поне една мярка от ефективното пестене на ресурсите – рециклиране, намаляване на ползването на ресурсите.
Тя използва срванението, че социално отговорните компании за обществото са това, което са дърветата за природата. Макар големите компании да водят прехода, те са свързани във веригата на стойността вече говорим за изграждане на доверие от бизнеса към работниците и обратно.
Как ЕС и България седят в тази геополитическа атмосфера?
Г-жа Чобанова потвърди, че „Зелена сделка“ не е самоцел, тя се появява от хората и вече е е подплатена и от научни доказателства. Net Zero е все така на дневен ред, променени са скоростта и различните механизми за постигането и, като касае всички заинтересовани страни – бизнес, граждански сектор, правителства. Този преход е със солидна финансова подкрепа от ЕС, вкл. социалния фонд, NEXT Generation EU.
Факт е, че светът се развива с мълниеносни темпове, вкл в AI, и Европа не може да си позволи да изостане или да поддържа настоящото ниво, а трябва да напредва, особено чрез малките и средните предприятия. „Убедена съм, че чрез обучения и форуми темата за устойчивостта трябва да стигне до всеки отделен човек, защото касае ежедневието. Имаме инструментите, стратегиите и финансирането. Европа трябва да остане обединена в тези времена.“
Бизнесът в Европа е приел и работи по ESG критериите. Има прекрасни примери у нас за компании, които водят и показват как чрез иновации и технологии може да си енерегийно независим, да допринасяш за кръговата икономика и да си устойчив, но и успешен бизнес.