През 2025 г. България отбелязва най-ниския си резултат в Индекса за възприятие на корупцията (CPI) от 2012 г. насам
Transparency International Bulgaria представи подробния международен доклад, според който страната получава 40 точки от 100 възможни и заема 84-то място сред 182 държави и територии. За последните две години губим общо 5 точки – промяна, която е статистически значима и ясно очертава негативна тенденция.
В рамките на Европейския съюз средният резултат остава 62 точки, а България отново е на последно място, заедно с Унгария. В контекста на страните от ОИСР България също се нарежда в дъното на класацията, което поставя под въпрос способността ѝ да покрива стандартите за добро управление и почтеност, характерни за развитите икономики.
Какво стои зад влошаването на резултата?
Анализът за 2025 г. свързва спада в резултата с няколко дълбоки и системни проблема:
- Отслабване на институционалната среда и продължителни политически кризи
- Липса на напредък по ключови антикорупционни реформи, включително замразяване на Националната антикорупционна стратегия
- Закриване на Комисията за противодействие на корупцията без реална алтернатива и забавяне при избора на ръководства на ключови регулатори
- Безпрецедентно частично касиране на парламентарни избори, което постави под съмнение легитимността на институциите
- Последователни атаки срещу гражданското общество, които допълнително подкопават контролните механизми извън държавата
Всички тези фактори влияят не само върху демократичната среда, но и върху качеството на управлението, върховенството на правото и предвидимостта на публичните политики.
Корупцията като реален бизнес риск
За бизнеса корупцията в България не е абстрактен проблем. Данните показват, че 55% от компаниите я определят като сериозен проблем за своята дейност, а 89% я възприемат като широко разпространена. Това създава среда, в която корупционният риск се „калкулира“ предварително – при работа с администрацията, участие в обществени поръчки или вземане на инвестиционни решения.
Когато институциите са слаби, а съдебната система не осигурява ефективна защита, конкуренцията се изкривява. Печелят не най-ефективните и иновативните компании, а тези с достъп до неформални мрежи на влияние. Това е класически пример за т.нар. state capture и стратегическа корупция, които подкопават пазарната логика и обезсмислят реформите.
Ефектът върху инвестициите и конкурентоспособността
Непредвидимата и корумпирана среда има директни икономически последици:
- Инвестициите се отлагат или пренасочват към по-стабилни юрисдикции
- Компании с устойчиви и почтени практики се оказват в по-неблагоприятна позиция спрямо некоректни конкуренти
- Финансовите институции и инвеститорите с утвърдени ESG политики възприемат страната като повишен риск
Това се потвърждава и от други международни индекси, които отчитат рязко влошаване на позициите на България по отношение на управление, бизнес ефективност и институционална стабилност.
Сивата икономика и регулаторната несигурност
В редица сектори – като строителство, услуги и автосервизна дейност – сивата икономика и недекларираните плащания остават част от установената практика. Това води до селективен контрол, неравно прилагане на правилата и допълнително засилва усещането за несправедливост сред коректния бизнес.
Паралелно с това, неефективното прилагане на антикорупционно законодателство, включително защитата на подаващите сигнали за нередности, показва, че формалното приемане на правила не е достатъчно без реално изпълнение и институционален капацитет.
Българската Мрежа и Transparency International Bulgaria продължаваме работата заедно, за да предоставим съдържателна и практически насочена програма, която да подкрепи компаниите в изграждането на ефективни антикорупционни системи – и да ги направи устойчиви и конкурентоспособни:
Антикорупция 360° – Управление на корупционния риск VOL.2
12 февруари 2026 г.
Място: бул. „Филип Кутев“ 1 („Овергаз“ АД)
За повече въпроси – не се колебайте да ни потърсите на secretariat@unglobalcompact.bg
