Непорасналите истории на едно пораснало хлапе
Здравейте, скъпи читатели! Аз съм Павката, както ме знаят повечето колеги, и ще ви разкажа за моите невръстни преживявания с колело: шарени, безразсъдни, смешни, понякога болезнени, но никога скучни.
На 5 или 6-годишна възраст, малко преди първи клас, баща ми ме качи за първи път на необикновеното колело, наречено балканче. То беше най-красивото червено колело, което някога бях виждал и най-голямото възможно– както тогава ми се струваше. С помощ стигнах до седалката и благодарение на спомагателни колела потеглих успешно с чудото наречено велосипед.
С първите опити започна и личната ми приключенска вело история. От тогава насам тя е запомнила какво ли не – падания от два метра височина от воден резервоар, потъване в шахта и в последствие гмуркане, скок с колелото в река Дунав, леко произшествие с „лъскава” Волга, множество спукани гуми и всевъзможни рани, 2 счупени вилки, изкривени капли, смяна на спици…
Въпреки и именно заради адреналина, карането на колело за мен винаги ще бъде грандиозно преживяване. То ми дава огромна свобода, невероятни спомени и не на последно място– прави ме невъобразимо щастлив. На запалените колоездачи не е нужно да обяснявам – те знаят, че тръпката лекува всяко охлузване, а на останалите бих казал – има само един начин да разберете какво е чувството…
Карането на колело е като живота – винаги има опасност да паднеш, ала важното е никога да не се отказваш!
С щури пожелания,
Павката