Откъдето дошло, там отишло
Имам ясен спомен от детските си години, когато моят баща спечели модерен, за онова време, велосипед – от тотото. Голяма радост беше. Само за миг се отклонявам, за да подчертая, че не съм голяма на години, но си спомням времето, когато да имаш колело беше лукс, а за автомобил и телефон у дома – знаете.
Та, в онзи ден, когато получихме колелото у дома, съседите дойдоха, за да го разгледат. Ясно беше – за такъв късмет и печалба си трябва сериозна почерпка. Качвам се зад баща ми и гордо минаваме из града, хем да покажем придобивката, хем да отидем в най-модерното заведение. Опиянена от скоростта и от детската представа за преживяването, чувствах, че съм на гърба на галопиращ кон.
Татко остави велосипеда и влезнахме, за да се отдадем на чествания. Приятели, познати, всички вдигаха наздравици за красивото лъскаво колело. Помня и един фонтан, част от градината на ресторанта. В случаите, когато не плуваше вечеря в него и не беше пълен с вода, оставяха мен и сестра ми вътре, за да не се чудят родителите къде са децата.
С настъпването на вечерта, татко дойде да ме вземе от фонтана и представете си учудването ни, когато установихме, че колелото липсваше. Премисляхме как, защо, кога, а един от близките му приятели го успокои: „О, ама те го бяха откраднали още след втория коняк. Забелязах, че колелото го няма преди два часа, но как да си разваляме хубавата вечер и раздумка?!“ Досещате се за начина, по който се прибрахме, но и ходенето пеша е здраве.
Ивана Костадинова
На снимката: Ивана Костадинова, Овергаз и Милена Ташева, Аз чета
