SDG, ESG политиките и българския бизнес
Акценти от участието на Дарина Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН в предаването Бизнес старт, Блумбърг България, с водещ Христо Николов
В последните месеци бяха направени промени в европейската нормативна уредба, която засяга прилагането и докладването на ESG политиките. Кои фирми са задължени да правят това?
Валидните към момента указания са свързани с Eвропейската директива за нефинансово отчитане от 2014 г., която е транспонирана в българското законодателство през 2017 г. в Закона за счетоводството и специални указания от Министерство на финансите. Според тях задължените за нефинансово отчитане са големите компании, които имат над 500 служители и тези от обществен интерес, напр. енергийни компании, банки, застрахователни дружества и листваните на борсата. Това означава, че са обхванати около 70 компании в момента.
Промените, които предстоят са свързани с новата директива за отчитане на предприятията, която цели да разшири този обхват. Ако в момента в ЕС под нея попадат около 11 000 компании, идеята е те да са поне 3- 4 пъти повече. Част от мерките вече са налични, но се очаква през месец октомври 2022 г. да излязат по-детайлни указания как това трябва да се случи, след което да се направи транспониране в законодателството на всяка една от държавите в ЕС. От 2024 г. компаниите ще започнат да се отчитат по този нов модел.
Глобалният договор на ООН през януари тази година (2022 г.) излезе с нов формат на своя доклад за устойчивост – Комюникето за напредък. Той е изклкючително обвързан както със спазването на принципите за отговорно управление, така и с Целите за устойчиво развитие. Най-важното за него, е че всички данни ще бъдат съизмерими, ще може да се види напредъка на една компания спрямо предишните и показатели назад в годините и спрямо други компании, и всичко това ще е публично. В момента индикаторите и цялата матрица вече са на сайта на Глобалния договор на ООН.
Ценното на тази методология, е че е разработена в синхрон с европейските политики. Компаниите, които използват тази година, за да видят какви са новите измерители за напредък и отчетност, след това ще се справят много по-лесно и докладът им ще отговаря на всички изисквания.
SDG присъстват в Националната програма за развитие на България 2030, която беше приета в края на 2020 г. Националният план за устойчивост пък стъпва на Националната програма за развитие и прави бегли препратки към SDG.
Въвеждането на индикатори и конкретни подцели, които да бъдат постигнати, е един от възможните начини SDG да станат част от Националния план. Ако сега се въведат показатели, след това ще можем да отчетем дали сме напреднали по тях.
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

