Градският транспорт връща надеждата в хората
От една еманципирана жена
Драги ми приятелю от мъжки пол, вместо да критикуваш съвременните жени, че са повече мъже от теб, можеш да се размърдаш. Повярвай ми, ние не искаме да сменяме крушки, да правим ремонти, да гледаме сами децата, да готвим и чистим във всяка свободна минута, а вечер, след минимум 8 часа работа, да влезем в метрото на токчета и да няма един млад и здрав мъж, който да каже “Заповядайте, седнете”.
В градския транспорт осезаемо се усеща липсата на изчезващия вид “джентълмен”. Голяма част от мъжете не са готови да пренебрегнат комфорта си заради една жена, била тя бременна или едвам кретаща баба.
Пътувам ежедневно в софийския транспорт и се нагледах на “истински” мъже. Но една случка в метрото ми върна надеждата.
Един ден, след като някак съм се преборила да седна в 3-тия вагон от Вардар за Младост, на СУ влизат възрастна жена и момченце на около 7. Аз, като виден защитник на справедливостта, ставам и предлагам място (нито един от мъже не го направи). Бабата и момчето отказват да седнат, защото са “за една спирка”.
Заинтригувано момченцето ме пита какво чета. В този момент идва следващата станция и то се отправя към вратите. Обръща се към мен, подава ми ръка, аз отвръщам. Навежда се и ми целува ръката с думите “Много сте красива!”. Усмихва се широко и слиза!
Тогава разбрах, че градския транспорт има смисъл не само заради опазването на въздуха в София, но и защото ако не в Столична община, то може да върне надеждата в хората.
Мирена Керезова