Мислите да подминете този текст, защото някой пак ще ви чете морал? Не, нямам никакво намерение да ви давам тон как да постъпвате. И без друго отрано ни вменяват кои действия са приемливи и кои мисли и чувства – правилни. Този текст дойде само да предупреди, че Коледните разхищения задъхват планетата.
Коледата по-малко Коледа ли ще бъде, ако не се сдобия с още едно съществително от пластмаса? Поредната играчка, поредния гирлянд, поредния опаковъчен найлон…
Задавам си този въпрос и се опитвам да вляза в обувките на родителите. Не вярвам, че децата се затрупват с предмети навръх празника, за да бъдат по-щастливи. За да не се чувстват малките ощетени, омаловажени, отхвърлени от социалния кръг. Може усмивката им да изгрее на домашния небосвод, но съм дълбоко убедена, че причината за нея, или поне първопричината, не е подаръкът, а любящата семейна среда, където се посява радостта. Затова не мога да си обясня манията да отрупваме тях и себе си с вещи, сякаш се отрупваме с благополучие.
Не ми е чужда мимолетната превъзбуда от пазаруването, shopping-aна предмети, без които можем в днешно време, е голяма съблазън. Но все ми се струва, че дойде времето на пренасищането. Пазарът е залят от стоки, а на нас ни е все по-трудно да изберем какво да поднесем, защото често разполагаме с …всичко. Ще кажете – това е поколение на ѝмането, а за него и всичкото не е достатъчно. Но аз няма да се съглася.
Защото малките човеци биха били безразлични към материалното, ако им липсва дом, ласка, трепет, вяра в чудото и в чудесното. Ако им липсвате вие.
Мисля си, че няма да изгубим много, ако опредметим в по-слаба степен празниците тази година. Ако подарим по-малко на брой неща и повече на брой часове споделеност. Планетата не лимитира консумацията на взаимоотношения, но лимитира консумацията на природни ресурси. Затова считам, че е по-добре за всички ни да спрем да я разграбваме, да разтягаме нейните лимити и да я превръщаме в бунище. Представете си Коледата на найлонов пейзаж…
Харчим пари и харчим емоции. Вълнуваме се мимолетно. После изхвърляме непотребното. Предлагам ви на прага на 2020 г. да спрем въжделенията по еднократната пластмасова радост и да вложим повече в отношенията помежду си. Във връзката с партньора, децата, родителите, приятелите. Разкъсани ли са нишките – да ги съшием, укрепени ли са – да ги предпазим. В английския език има един глагол cherish, който много обичам. Той означава „пазя грижливо“, „грижа се нежно за“. Предлагам ви на прага на 2020 г. да се погрижим с нежност за природата извън и вътре в нас. Да бъдем бдителни както за продуктите, така и за взаимоотношенията, които потребяваме.
Преди да се открехне портата на новата година, да обговорим преживяното и почувстваното, да направим съпричастни с нашия свят близките хора и да ограничим фалшификаторите на щастие – предметите. 
Превръщането на консуматорския порив за вещи в консуматорски порив за любов няма да ни обремени. Напротив: ще възкреси духа на истинската Коледа. Коледата на смирението, на разбирателството, на думите, изречени смълчано, на жестовете с дъх на канела, на пламъчето от свещта.
Коледата зад спуснатите завеси не блести отвън, но сияе отвътре.
„Защото Коледата
не е промоция, а дар и чудо.
А без чудеса не се живее.
Особено днес, особено тук.„
(Георги Господинов)
P.S. Имам алергия към новини от типа „Учени от Оксфорд откриха, че…“ и няма да спекулирам с цифри за катастрофичните размери на замърсяването с пластмаса. Този текст целеше да ви замисли върху последствията от свръхупотребата на този материал в живота ни – буквално и преносно, чрез алегорията за действително ценните за малките и порасналите човеци неща.
Велина Филипова