За Коледа – наистина ли имаш нужда от поредното съществително от пластмаса?

Вели

Мислите да подминете този текст, защото някой пак ще ви чете морал? Не, нямам никакво намерение да ви давам тон как да постъпвате. И без друго отрано ни вменяват кои действия са приемливи и кои мисли и чувства – правилни. Този текст дойде само да предупреди, че Коледните разхищения задъхват планетата.

Коледата по-малко Коледа ли ще бъде, ако не се сдобия с още едно съществително от пластмаса? Поредната играчка, поредния гирлянд, поредния опаковъчен найлон…

Задавам си този въпрос и се опитвам да вляза в обувките на родителите. Не вярвам, че децата се затрупват с предмети навръх празника, за да бъдат по-щастливи. За да не се чувстват малките ощетени, омаловажени, отхвърлени от социалния кръг. Може усмивката им да изгрее на домашния небосвод, но съм дълбоко убедена, че причината за нея, или поне първопричината, не е подаръкът, а любящата семейна среда, където се посява радостта. Затова не мога да си обясня манията да отрупваме тях и себе си с вещи, сякаш се отрупваме с благополучие.

Не ми е чужда мимолетната превъзбуда от пазаруването, shopping-aна предмети, без които можем в днешно време, е голяма съблазън. Но все ми се струва, че дойде времето на пренасищането. Пазарът е залят от стоки, а на нас ни е все по-трудно да изберем какво да поднесем, защото често разполагаме с …всичко. Ще кажете – това е поколение на ѝмането, а за него и всичкото не е достатъчно. Но аз няма да се съглася.

Защото малките човеци биха били безразлични към материалното, ако им липсва дом, ласка, трепет, вяра в чудото и в чудесното. Ако им липсвате вие.

Мисля си, че няма да изгубим много, ако опредметим в по-слаба степен празниците тази година. Ако подарим по-малко на брой неща и повече на брой часове споделеност. Планетата не лимитира консумацията на взаимоотношения, но лимитира консумацията на природни ресурси. Затова считам, че е по-добре за всички ни да спрем да я разграбваме, да разтягаме нейните лимити и да я превръщаме в бунище. Представете си Коледата на найлонов пейзаж…

Харчим пари и харчим емоции. Вълнуваме се мимолетно. После изхвърляме непотребното. Предлагам ви на прага на 2020 г. да спрем въжделенията по еднократната пластмасова радост и да вложим повече в отношенията помежду си. Във връзката с партньора, децата, родителите, приятелите. Разкъсани ли са нишките – да ги съшием, укрепени ли са – да ги предпазим. В английския език има един глагол cherish, който много обичам. Той означава “пазя грижливо”, “грижа се нежно за”. Предлагам ви на прага на 2020 г. да се погрижим с нежност за природата извън и вътре в нас. Да бъдем бдителни както за продуктите, така и за взаимоотношенията, които потребяваме.  

Преди да се открехне портата на новата година, да обговорим преживяното и почувстваното, да направим съпричастни с нашия свят близките хора и да ограничим фалшификаторите на щастие – предметите. Вели 1

Превръщането на консуматорския порив за вещи в консуматорски порив за любов няма да ни обремени. Напротив: ще възкреси духа на истинската Коледа. Коледата на смирението, на разбирателството, на думите, изречени смълчано, на жестовете с дъх на канела, на пламъчето от свещта.

 

 

Коледата зад спуснатите завеси не блести отвън, но сияе отвътре.

 

„Защото Коледата

не е промоция, а дар и чудо.

А без чудеса не се живее.

Особено днес, особено тук.„

(Георги Господинов)

 

P.S. Имам алергия към новини от типа „Учени от Оксфорд откриха, че…“ и няма да спекулирам с цифри за катастрофичните размери на замърсяването с пластмаса. Този текст целеше да ви замисли върху последствията от свръхупотребата на този материал в живота ни – буквално и преносно, чрез алегорията за действително ценните за малките и порасналите човеци неща.

Велина Филипова