Наскоро мой приятел, който живее в чужбина, ми гостува в София. Видя в кухнята три цветни кофи, надписани с табелки Plastic, Paper, Glass, и възкликна:
„И в Англия сега това разделно събиране е станало голяма мода…“.
#Скъсайспластмаса #BeatPlasticPolution
Знаете ли – не разполагам с доказателства, че има глобално затопляне. Не мога и да кажа дали е в рамките на нормалната промяна на климата. Не разполагам с цифри, които свидетелстват, че наближава екологична катастрофа. Има десетки статии и публикации по темата, но какво от това? Залети от цифри и противоречиви информации, озовахме се в коридора на объркването.
Какви са мотивите нещо да се обсъжда в публичното пространство? Медиите не се занимават с теми от обществена значимост, а с възбуждащо аудиторията клюкарстване – така печелят трафик на сайтовете си и повече рекламодатели. Кръгът се затваря. Ето няколко примера от последните дни – свадата в кралското семейство, коя е поредната „жертва“ на Грета Тунберг, как ще се носят знаменитостите на оскарския форум и дали е веган менюто във върховната за Холивуд нощ.
Спасяването на планетата няма да е топ тема в медиите, нито в съзнанието на хората, докато светът продължава да разисква искрени ли са сълзите на Грета.
В говорилнята Фейсбук природозащитници и скептици се надпреварват в отправяне на обвинения и подигравателни реплики. И какво постигнахме? Никой не разбира, освен учените и посветените, има ли наистина климатична криза и до колко сериозна е тя. Никой не разбира колко точно остра е нуждата да спрем разхищението на природни ресурси. Спекулира се с цифри и думи. След като всяка трета статия започва с „учени от Оксфорд установиха, че е 10 пъти по-вероятно да …“, как читателят да вземе насериозно истинско предупреждение на истински учени от Оксфорд?
Селектирането изисква усилие, когато статии едноминутки прииждат отвсякъде. Информирането премина в увеселение. В неистовото презареждане на Newsfeed-а, поглъщаме образи, цветове, гласове за части от секунда. Връщам ви на това състояние, което се яви като страничен ефект на технологичния бум – съмнение във всичко, недоверие в нищо. Трудно можем да определим какво спира скролирането и закача погледите на определено място. Трудно можем да преценим и надеждността на клона, на който се е закачило вниманието ни.
В резултат от общия информационен шум мнозина изобщо не знаят или нехаят дали Земята бедства. Други считат, че природосъобразният начин на живот е просто мода. Иронично е, че по екологичните въпроси сложното е да се отсее зърното от плявата.
Като малка не познавах сортирането на отпадъците. Въпреки това, един глас, който наричам Будното Аз, винаги питаше: какво се случва с всички тези непотребни неща? Представях си, че се трупат на огромни купчини и че бунищата приличат на грозни, от нас създадени планини. Щеше ли да ги усвои земята, колко ли дълго можеше да ги разгражда? Изреченията останаха в края си с препинателен знак…
И така, битът ни бе организиран лицемерно – живеем в чисти къщи, гледащи към красиви планини, и се правим, че в това време не издигаме грозни планини зад гърба си. Сякаш сянката на последните няма рано или късно да ни застигне.
Велина Филипова