Пътят към 50% по-нисък въглероден отпечатък на България

Най-новият член на Българската Мрежа на Глобалния Договор вярва, че бизнесът има силата и отговорността да бъде двигател на устойчивата трансформация. Основната мисия на Carbonsafe е да създава и прилага устойчиви решения за смекчаване на климатичните промени чрез иновативни проекти за въглеродно земеделие, които обединяват научния подход, агрономическата експертиза и икономическите възможности за земеделските производители в България.

Зад тези думи стои не просто бизнес стратегия, а една нова перспектива за земеделието. В следващите редове ще разкажем какво всъщност означава въглеродно земеделие, защо все повече фермери и компании по света го възприемат като бъдещето на сектора, и как традиционното земеделие може да се превърне в модерно и иновативно решение на едно от най-големите предизвикателства на нашето време – климатичните промени.

Земеделието – част от решението

Често се говори за селското стопанство като за източник на емисии. Истината е, че то може да бъде и могъщ съюзник в борбата с климатичните промени. Почвите имат естествена способност да улавят и задържат въглероден диоксид (CO₂), а чрез прилагането на подходящи земеделски практики тази способност може да бъде значително увеличена.

В България около 85% от земеделските почви са засегнати от различни форми на ерозия. Това не само застрашава дългосрочното плодородие, но и освобождава натрупания в почвата въглерод обратно в атмосферата. Именно тук се открива възможността за промяна – чрез възстановяване на почвеното здраве да допринесем едновременно за смекчаване на климатичните промени и подобряване на поминъка на фермерите.

Какво е „въглеродно земеделие“?

Въглеродното земеделие е подход, който поставя в центъра си здравето на почвата. В неговата основа стоят различни практики – минимална или безпочвена обработка, използване на покривни култури, сеитбообращения, органично торене, контролирано управление на растителните остатъци и по-ефективно използване на ресурсите.

Всички тези практики водят до повишено секвестриране на въглерод и устойчивото му съхранение в почвата, което създава нов бизнес модел за фермерите. Те могат едновременно да работят за опазване на околната среда и климата, и да се възползват от нов източник на приходи, като оптимизират производството си и търгуват висококачествени въглеродни кредити.

Как работи програмата CARBONSAFE?

Екипът на „Карбонсейф“ разработва проекти за въглеродно земеделие по методология, основана на консервативен, научнообоснован и прозрачен подход. Вместо да използват изчисления и допускания, те директно измерват съдържанието на органичен въглерод в почвата (SOC). Точното измерване и отчитане са ключови за качеството на въглеродните кредити. Именно това гарантира реални, измерими и признати резултати в борбата с климатичните промени.

Какви са стъпките?

• Определяне на площи за пробовземане – клетки с размери 4-25 ха;
• Вземане на почвени проби чрез геореферирано пробовземане от всяка клетка в три дълбочини (0-30 см, 30-60 см, 60-90 см);
• Анализ на пробите в акредитирана лаборатория за съдържание на органичен въглерод, pH, макро- и микроелементи;
• Агрономически препоръки за оптимизиране на хранене и торене на растенията;
• Индивидуална стратегия за устойчиво управление на земеделското стопанството;
• Стриктна система за мониторинг и верификация.

Този процес позволява да се изгради точна картина за въглеродния статус на всяка клетка в земеделското стопанство – да се определим базова линия и така да се проследят годишните промени. Увеличението на съдържанието на въглерод в почвата се сертифицира като реално отстраняване на емисии парников газ въглероден диоксид (CO₂) от атмосферата и се конвертира във въглероден кредит с екологична и икономическа стойност.

 

Ползи за фермерите 

Участниците в програмата Carbonsafe не просто внедряват нови практики – те стават партньори в процес, който носи видими резултати:

• Допълнителен приход от продажбата на въглеродни кредити;
• Подобрено състояние на почвите и устойчиво повишаване на добивите;
• Намалени разходи за торове и механична обработка благодарение на прецизни агрономически практики;
• Възможност за зануляване на собствения въглероден отпечатък, което има все по-голямо значение за достъпа до пазари и „зелени“ етикети.

Печели и околната среда

• Премахване на парникови газове от атмосферата – натрупване на органичен въглерод в почвата чрез устойчиви земеделски практики, въглеродният диоксид се улавя от атмосферата и се съхранява трайно в почвата
• Подобряване на почвеното здраве и устойчивост – повишеното съдържание на органична материя подобрява структурата, плодородието и способността на почвата да задържа вода и хранителни вещества.
• Повишено биоразнообразие – диверсифицирането на културите и намалената употреба на химикали създават по-добри условия за живот на почвени организми, опрашители и други полезни видове.
• По-малко замърсяване на водите и околната среда – прецизното торене и намаляване на агрохимикалите водят до по-малко отмиване на замърсители в повърхностните и подпочвените води.
• По-добро използване на водата – почви с по-високо съдържание на органичен въглерод задържат повече влага, което намалява нуждата от напояване и подобрява устойчивостта при суша.

Потенциалът на въглеродното земеделие е огромен

Годишните емисии на парникови газове на човек от населението в България са около 6 тона, или с население от 6 880 000 души, общият национален въглероден отпечатък е приблизително 41 280 000 (тона CO₂ екв).

Според експертните прогнози, ако само 3% от използваемата земеделска площ (ИЗП) в България (около 150 000 хектара) бъдат включени в програми за въглеродно земеделие, страната ни може да редуцира до 750 000 тона въглероден диоксид годишно – почти 2% от националните емисии.

А ако обхванем целия земеделски сектор, потенциалът за улавяне достига над 50% от въглеродния отпечатък на България.

Климатичната криза, деградацията на почвите и несигурността в земеделието са глобални предизвикателства, които не признават граници. В контекста и на ангажиментите на Европейския съюз да постигне 310 милиона тона сертифицирани въглеродни кредити до 2030 г., България може да изиграе значителна роля – не само като изпълнител, но и като новатор в сектора.