Конференцията „Зелена трансформация 4.0: Кръгова икономика и устойчиво развитие“, обедини участниците около мнението, че европейските регулации за устойчивост вече не са само въпрос на корпоративна политика и отчетност, а условие за достъп до пазара. Форумът, организиран от списание Enterprise и Българската стопанска камара (БСК), се проведе на 19 ноември 2026 г. в Inter Expo Center – София.
За компаниите това означава нови административни задължения, но и промяна на начина, по който организират производството, избират доставчиците си, управляват данните и планират жизнения цикъл на продуктите. Представители на бизнеса и администрацията обсъждаха Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), кръговата икономика, Регламента на ЕС за обезлесяването (EUDR) и дигиталния продуктов паспорт.
Разговорите очертаха един и същи проблем от различни гледни точки: европейските изисквания се променят бързо, а компаниите и техните партньори по веригите на доставки не успяват да ги следват със същото темпо.
В панела за кръговата икономика, модериран от Даринка Георгиева, изплнителен директор на Българската мрежа, участниците потвърдиха сходни проблеми с проследимостта и готовността на компаниите по веригата на стойността. Там обаче предизвикателството е по-широко – не е достатъчно продуктите да бъдат събирани разделно и рециклирани. Необходимо е те да бъдат проектирани така, че да могат да се използват повторно, а рециклираните материали действително да се връщат в производството.
Габриела Чифличка, генерален секретар на APPLIA България, коментира предстоящите европейски законодателни промени, сред които Акта за кръгова икономика и ревизията на Директивата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване. По информацията, представена по време на дискусията, предложението за новото законодателство се очаква на 2 декември, макар датата все още да не е потвърдена.
Според Чифличка отпадъците от електрическо и електронно оборудване представляват съществен ресурс за европейската икономика. За да работи ефективно системата за тяхното събиране и оползотворяване, трябва да има ясно разпределение на отговорностите между производители, организации по оползотворяване, оператори за третиране на отпадъци, транспортни и логистични компании, общини и търговци.
Тя постави под въпрос и сегашната методология за определяне на целите за разделно събиране и оползотворяване. В момента изчисленията се основават на средното количество оборудване, пуснато на пазара през предходните три години. Този подход обаче не отчита достатъчно реалното количество излезли от употреба уреди, тъй като много потребители продължават да съхраняват старото си оборудване в домакинствата. Според Чифличка целите трябва да отчитат по-реалистично продължителността на живота на продуктите и потребителското поведение.
Отговорността на производителите не се ограничава до електрическото и електронното оборудване. Гергана Бонева от JTI България представи примера на компанията при опаковките и цигарените филтри, които съдържат пластмаса. Задълженията включват информиране на потребителите за правилното изхвърляне на продуктите, отчитане на количествата, пуснати на пазара, и прилагане на принципа „замърсителят плаща“. Компанията използва модел за оценка на количествата неправилно изхвърлени продукти, въз основа на който се определят съответните такси.
Бонева подчерта, че устойчивостта не трябва да се разглежда само като изпълнение на регулаторни задължения. Сред инициативите на компанията са информационната кампания „Ти ли ще ми кажеш?“, насочена към правилното изхвърляне на цигарените фасове, както и проекти за подобряване на достъпа до чиста питейна вода в партньорство с неправителствени организации и общини.
Особено показателен за проблемите на кръговата икономика е текстилният сектор. Сирма Желева, изпълнителен директор на Българската асоциация кръгов текстил, посочи, че въпреки европейската стратегия за устойчив текстил и множеството нови регулации реалните промени в индустрията остават ограничени. Според нея бързата мода постепенно се заменя с ултрабърза мода, а европейският пазар се залива с евтини и нискокачествени дрехи, внасяни от трети държави чрез онлайн платформи.
Тенденцията се вижда и в сортировъчните центрове. Преди около 15 години над 90% от постъпващия текстил е бил годен за повторна употреба, докато днес делът е около 50%. Това прави екопроектирането и качеството на продуктите ключови за бъдещето на сектора.
Желева подчерта, че отделните звена във веригата – събиране, сортиране, рециклиране и производство на нови влакна и материали – все още не са достатъчно свързани. Без реално влагане на рециклирани суровини в новото производство кръговият модел остава непълен. Тя предупреди и че съществуващите системи за разделно събиране на текстил в България са изложени на риск да се свият заради забавянето на регулаторната рамка.
Даринка Георгиева потвърди активността на компаниите в Българската мрежа по синхронизиране на процесите си за да отговорят на европейските регулации, но и подчерта значителното ресурсно натоварване, което те изпитват. Тя подчерта и мерките на Мрежата по изграждане на собствен експертен капацитет на компаниите и необходимостта от повече диалог от страна на държавата.
Конкурентоспособността остава големият въпрос
Трите дискусии показаха, че европейският преход към по-устойчива икономика вече има пряко отражение върху оперативната дейност на компаниите. CBAM изисква надеждни данни за въглеродните емисии по веригата на доставки, кръговата икономика налага промени в продуктовия дизайн и инфраструктурата за рециклиране, а дигиталният продуктов паспорт и регламентът за обезлесяването поставят нови изисквания за прозрачност и проследимост.
Общият проблем е, че отговорността за изпълнението на тези изисквания често зависи от множество участници, които имат различен капацитет и степен на подготовка. Това поставя малките предприятия в особено уязвима позиция.
За бизнеса следващият етап на устойчивия преход ще изисква освен инвестиции в технологии и системи за отчетност, и нов начин на работа с доставчиците и на управление на продуктите през целия им жизнен цикъл. А за европейските институции остава задачата да намерят баланс между екологичните цели и административната тежест, така че европейската индустрия да остане конкурентоспособна.
Съорганизатори на форума: Списание Enterprise и Българска стопанска камара /БСК/
Официални партньори: Kaufland България и JTI България
Продуктови партньори: Devin, Spetema, Vidas

