Младите хора трябва да вземат решения за бъдещето си, докато използват дигиталните устройства повече за развлечение, а професиите се променят по-бързо от образователните програми. За компаниите това е предизвикателство, свързано с бъдещите кадри, но и възможност да участват в избора им много преди първото CV.
Днешните ученици се подготвят за професионален свят, който дори възрастните трудно могат да предвидят. Изкуственият интелект променя цели професии. Зелената трансформация създава нови роли и изисква непознати комбинации от знания. Автоматизацията поема част от рутинните задачи, но увеличава значението на критичното мислене, адаптивността, комуникацията и способността за решаване на проблеми – все неща, за които училището и университетът не подготвят
На този фон от един 15-годишен млад човек се очаква да избере профил, специалност или професионална посока — често без да е влизал в реална работна среда, без да познава хора от различни индустрии и без да разбира какво всъщност стои зад „инженер“, „анализатор“, „технолог“, „ESG експерт“ или „специалист по киберсигурност“.
Това поколение има достъп до повече информация от всяко предишно. Но повече информация не означава непременно по-добра ориентация. Алгоритмите в социалните мрежи показват най-гледаното, не непременно най-подходящото. Така младите хора често вземат решения за бъдещето си с ограничен поглед към реалния свят на труда.
Тенденцията вече има измерими размери. Според доклада на OECD The State of Global Teenage Career Preparation, публикуван през 2025 г. въз основа на данните от PISA 2022, 39% от 15-годишните ученици в държавите от организацията нямат ясен професионален план. Делът им е нараснал с повече от половината спрямо 2018 г.
Това не означава, че на 15 години всеки трябва да е избрал една професия завинаги. Промяната на интересите е естествена. Проблемът възниква, когато несигурността не е резултат от познаването на много възможности, а от непознаването им.
OECD разглежда 19 дългосрочни изследвания, като 15 от тях установяват връзка между професионалната несигурност в тийнейджърска възраст и по-неблагоприятни резултати на пазара на труда по-късно. Учениците без ясна посока по-често срещат трудности при прехода към заетост независимо от образователните си резултати и социалния си произход. Изводът не е, че децата трябва да бъдат притискани да направят ранен и окончателен избор. Те трябва да получат възможност достатъчно рано да започнат да изследват света на професиите.
Как всъщност избират учениците?
Представите за професионалното бъдеще не възникват във вакуум. Те се изграждат от това, което младият човек вижда около себе си — работата на родителите, разговорите в семейството, познатите професии, училищната среда, популярната култура и съдържанието в социалните мрежи.
Затова изборът често се концентрира около ограничен брой разпознаваеми занимания. Стотици други роли остават невидими, въпреки че компаниите изпитват сериозна потребност именно от такива специалисти.
Един млад човек може да знае какво е банка, мина, производствено предприятие, летище или технологична компания, но да не подозира колко различни професии съществуват в тях. Той вижда крайния продукт или услугата, но не и хората, и знанията зад тях.
По данни на проучването Engaging with Gen Z: Cultivating a Diverse Talent Pipeline на Association of the British Pharmaceutical Industry 36% от младите хора са използвали социални мрежи, когато са вземали решение за кариера. За 50% TikTok е източник на професионално вдъхновение, а 46% са търсили подобна информация в Instagram.
Въпросът не е дали това е добро или лошо, а кой представя на младите хора реалния свят на професиите. Социалните мрежи показват успеха, статуса и доходите, но не разкриват, трудностите, необходимите умения и или по-скучните задачи. А компаниите рядко присъстват в този разговор, който трябва да е честен, но и достъпен и интересен за младежите.
Социалната среда също има значение. Учениците от семейства с широк кръг професионални контакти по-лесно могат да разговарят с експерти, да посетят работно място или да получат препоръка за стаж. За останалите училището и достъпните инициативи за кариерно ориентиране са единственият мост към професии извън непосредствения им свят. Затова ранното кариерно ориентиране е и въпрос на равен достъп до възможности.
Българският парадокс: високи очаквания, малко подготовка
Според PISA 2022 71% от българските 15-годишни очакват да придобият висше образование — почти колкото средната стойност от 70% за страните от OECD. Най-новите резултати от PISA 2025 обаче показват колко голяма остава дистанцията между образователните амбиции и реалната готовност на учениците.
Българските ученици постигат 387 точки по четене, 405 по математика и 421 по природни науки. Спрямо 2022 г. резултатът по четене намалява със 17 точки, а по математика — с 12, докато при природните науки няма промяна.
Зад точките стои още по-тревожна картина. Само 42% от учениците достигат поне базовото ниво по четене, 43% — по математика, и 53% — по природни науки. Това означава, че повече от половината български 15-годишни изпитват затруднения да разбират текстове, да използват математическо знание и да прилагат научни обяснения в практически ситуации.
Данните разкриват и средата, в която поколението TikTok трябва да се подготви за своето бъдеще. Българските ученици използват дигитални устройства в училище средно по 1,6 часа дневно за учене и по 2,2 часа за развлечение. 41% съобщават за шум и безредие в повечето или във всеки час, а 34% казват, че не могат да работят спокойно — почти два пъти над средната стойност от 19% за OECD.
Същевременно 42% посочват, че техните съученици често се разсейват с устройства по време на часовете по природни науки, при средно 29% за OECD, а 41% вече използват AI чатботове за учебни цели поне веднъж седмично. Технологиите очевидно присъстват в ежедневието на учениците. Големият въпрос е дали ги превръщаме в инструмент за учене и решаване на проблеми, или ги оставяме единствено да се конкурират за вниманието им.
Любопитството не е изчезнало, но отслабва. През 2025 г. 60% от българските ученици заявяват, че са любопитни към различни теми — спад с 11,5 процентни пункта само за три години. Половината казват, че полагат допълнително усилие, когато задачата стане трудна, а 27% възприемат училището като загуба на време.
Резултатите по творческо мислене допълват нерадостната картина. В България 60% от учениците остават под базовото ниво при средно 22% за OECD. В същото време 72% заявяват, че обичат да разбират как работят нещата. Любопитство има. Липсват достатъчно ситуации, в които то да бъде превърнато в увереност, практически опит и способност за самостоятелно решение.
Проблемите се виждат и при прехода към пазара на труда. През 2025 г. 17,3% от младите хора между 15 и 29 години в България не работят, не учат и не участват в обучение. Това е вторият най-висок дял в Европейския съюз и е над средното европейско равнище от 11%.
Няма едно решение на тези системни проблеми. Но ранният контакт със света на труда може да помогне изборът на образование да бъде по-информиран, а преходът към професионална реализация — по-съзнателен.
Ако младите хора не познават професиите, защо да ги изберат?
Компаниите обикновено започват да говорят с младите хора, когато вече имат нужда от служители. Публикуват обяви, участват в университетски кариерни форуми и инвестират в работодателската си марка…. Но в този момент нерядко вече е късно, и скъпо – кои индустрии са отпаднали от полезрението на младежите, защото никога не са били разпознати като възможност; други са отхвърляни заради остарели представи и стереотипи — особено добивната индустрия и производството.
Недостигът на кадри не започва с липсата на кандидати за една свободна позиция. Той започва години по-рано — когато младият човек не е видял как изглежда една професия отблизо и не е разбрал защо тя би могла да бъде “неговата” о.
Ето защо участието на бизнеса в ранното професионално ориентиране е дългосрочна инвестиция в разпознаваемостта на цели индустрии и в способността им да привличат хора.
Данните подкрепят ролята на работодателите
OECD определя ангажирането на работодатели и работещи професионалисти като основен елемент на ефективното кариерно развитие. Дългосрочните изследвания откриват връзка между по-добра бъдеща заетост, по-високи доходи или по-голяма удовлетвореност от работата и посещенията на работни места, наблюдението на професионалисти, кариерните разговори, практическите програми, доброволчеството и стажовете.
Причината е проста: учениците възприемат непосредствения контакт с работодатели като автентичен и актуален. Той им предоставя информация и преживявания, които трудно могат да бъдат пресъздадени само чрез учебник, презентация или онлайн тест.
Именно върху този подход стъпва новият формат на „Базар на професиите“ — платформа за ранно кариерно ориентиране, която среща млади хора, компании и професионалисти чрез практически 60-минутни работилници.
В рамките на един час учениците могат да влязат в професионална роля, да получат реалистичен казус, да работят с ограничено време и ресурси, да обсъдят възможни решения и да защитят избора си. Те могат да управляват бюджет, да анализират лабораторна проба, да открият проблем в производствен процес, да разпознаят кибератака, да планират полет или да предложат как една търговска верига да стане по-устойчива.
За един час никой не може да научи професия. Но може да открие дали му е интересно да решава подобни задачи.
Практическото преживяване помага на младия човек да разбере дали предпочита да работи с хора или с данни и технологии; дали се чувства добре в екип, или предпочита индивидуални задачи; дали забелязва детайлите; дали запазва спокойствие при неочаквана промяна; дали задава точните въпроси.
Така кариерното ориентиране не дава готов отговор на въпроса „Какъв да стана?“, а изгражда нещо по-ценно — способността младият човек да взема информирани решения за професионалното си бъдеще в свят, който ще продължи да се променя.
Какво печели компанията от една работилница?
Практическата среща с ученици дава на бизнеса възможност да види собствените си професии през очите на поколение, което тепърва ще навлиза на пазара на труда. Чрез работилницата компанията може:
- да направи видими непознати или погрешно разбрани професии;
- да разруши стереотипи за своя сектор;
- да покаже практическата стойност на знанията, които учениците придобиват в училище;
- да разбере кои задачи и послания предизвикват интерес;
- да представи служителите си като носители на знания, а не само като лица на бранда;
- да създаде устойчиви връзки с училища, учители и бъдещи кандидати;
- да започне да изгражда доверие много преди първата обява за работа.
Ползата е реална, когато компанията е готова да разговаря, а не единствено да се представя. Добрата работилница поставя участниците пред избор, позволява им да експериментират и превръща дори грешния отговор в знание.
В свят, в който професиите се променят все по-бързо, разговорът за бъдещите таланти не може да започва с първото CV. Той трябва да започне още в училище — с реални задачи, истински професионалисти и възможност младите хора сами да открият къде са техните интереси и силни страни.
Предстоящото издание на „Базар на професиите“ ще се проведе на 15 и 16 октомври 2026 г. в зала „Планет Шварц“ в София.