В условията на геополитическа несигурност, икономическа нестабилност и технологични промени устойчивостта преминава през период на дълбока трансформация. Въпросът вече не е дали тя има значение за бизнеса, а каква конкретна стойност създава за компаниите. Именно това беше сред водещите теми на срещата на Европейските мрежи, която се проведе в Копенхаген, с участието на Дарина Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа и Надя Синигерска, мениджър Бизнес развитие и комуникации на организацията.
Световният ред, основан на правила, се променя, а Европа преминава през сложен преход. Геополитическото напрежение, обществената поляризация, икономическата нестабилност, навлизането на изкуствения интелект, променящите се очаквания на заинтересованите страни и все по-сложните глобални вериги на доставки поставят бизнеса пред сериозни предизвикателства. Към тях се прибавя и ерозията на общественото доверие.
В тази среда устойчивостта е под натиск. Но означава ли това, че губи своето значение?
Устойчивостта се променя, но остава неразделна част от бъдещето на бизнеса.
От „спасяването на планетата“ към устойчивостта на компанията
Една провокативна теза, представена от Сузане Щормер (Susanne Stormer), свързана с Copenhagen Business School и Global Reporting Initiative (GRI), привлече особено внимание: „Не трябва да говорим за спасяването на планетата, а за спасяването на компанията.“ Зад това послание стои съществена промяна в разговора за устойчивото развитие. Когато ресурсите са ограничени, а моралните и обществените аргументи все по-трудно определят бизнес решенията, устойчивостта трябва да доказва своята икономическа стойност.
Въпросът вече не е дали устойчивостта е важна, а какво носи тя на компаниите – как им помага да управляват рисковете, да се адаптират към промените, да запазят конкурентоспособността си и да създават стойност в дългосрочен план.
Както подчерта Лене Бьорн Серпа (Lene Bjørn Serpa), основател и главен изпълнителен директор на Serpa & Co и бивш председател на Управителния съвет на Глобалния договор на ООН в Дания, икономическите аргументи в полза на устойчивостта остават убедителни. Те се проявяват най-непосредствено в управлението на риска и спазването на регулаторните изисквания, но обхващат също иновациите, обществените поръчки и управлението на доставчиците.
Така устойчивостта все по-ясно се утвърждава като фактор за конкурентоспособност, устойчивост на бизнес моделите и създаване на дългосрочна стойност.
В основата на този подход остават Десетте принципа на Глобалния договор на ООН в областта на човешките права, трудовите стандарти, околната среда и противодействието на корупцията, които са ценностният и практически ориентир за отговорното бизнес поведение.
Какво следва за устойчивостта и Глобалния договор на ООН в Европа?
Тези въпроси бяха във фокуса на среща в централата на ООН в Копенхаген, която събра представители на 23 европейски и две северноамерикански национални мрежи на Глобалния договор на ООН. Основната цел на дискусиите беше да се очертае как глобалната стратегия на организацията да бъде превърната в конкретни действия, съобразени с европейските икономически и обществени реалности.
С над 11 500 компании участници, представляващи приблизително половината от глобалната общност на Глобалния договор на ООН, Европа има ключова роля в определянето на бъдещето на отговорния бизнес. В условията на нарастваща несигурност Глобалният договор на ООН и неговите национални мрежи ще продължат да:
- Бъдат двигатели на устойчивото развитие и надеждни партньори, които обединяват бизнеса и заинтересованите страни около общи решения.
- Подкрепят компаниите с дългосрочна визия, които разбират икономическата стойност на устойчивостта и се стремят да останат конкурентоспособни в променящия се свят.
- Насърчават колективните действия като инструмент за постигане на реално и измеримо въздействие.
- Развиват отговорното лидерство, основано на доверие, диалог и стратегическо мислене качества, от които светът има особена нужда днес.
Устойчивостта като бизнес необходимост
Променящата се международна среда изисква нов подход към устойчивото развитие – по-прагматичен и по-тясно свързан с бизнес резултатите. Това не означава отстъпление от принципите, а тяхното по-дълбоко интегриране в управлението на компаниите.
Бъдещето на устойчивостта не е в противопоставянето между отговорност и печалба, а в разбирането, че дългосрочната конкурентоспособност изисква и двете.
Българската мрежа на Глобалния договор на ООН продължава да подкрепя компаниите в този преход чрез споделяне на знания, практически инструменти, партньорства и колективни инициативи, които превръщат принципите на устойчивото развитие в конкретни бизнес решения.
Благодарим на Griet Cattaert, Natalia Gutiérrez Sánchez и Mathieu J. Shanks от европейския екип на Глобалния договор на ООН за отличната организация, както и на колегите от националните мрежи за открития диалог, критичното мислене, енергията и оптимизма.