Устойчивото потребление на храни и Целите за устойчиво развитие 2030

[vc_row][vc_column][vc_column_text]

Устойчивото потребление на храни и Целите за устойчиво развитие 2030

Статията разглежда темата за адаптирането на хранителни системи и връзката им с Целите за устойчиво развитие. Материалът е изготвен по повод участието на Българската мрежа на ГД на ООН в кръгла маса на тема „Устойчивото потребление на храни в България”, под патронажа на Ректора на УНСС.

Проблемът и цената, която плащаме, за неадаптираните хранителни системи

Screenshot_2021-09-09 UN 17% of all food available at consumer levels is wastedПо данни на Програмата на ООН за околната среда на фона на 690 милиона души по света, страдащи от глад, 17% от цялата храна, консумирана от потребителите, се изхвърля. За производството й са били използвани природни ресурси и са изхвърлени парникови газове. Светът ще трябва да произвежда с около 50% повече храна до 2050 г., за да изхрани нарастващото население, имайки предвид загубите. Понастоящем хранителните системи не са адаптирани към нашите цели. Те не посрещат нуждата от храна и хранителна безопасност на нарастващото население, за което околната среда и здравето ни плащат висока цена. Така се оказваме изправени пред задължението да извършим цялостна трансформация в начина, по който произвеждаме храна – в т.ч. практиките на повече от 500 млн. малки фермери, и в потребителските навици на 7.7 млрд. души. Чрез намаляване на хранителните отпадъци могат да бъдат спестени пари, да се ограничат въглеродните емисии и да се съхранят ресурсите за идните поколения. 

Инициативата на ООН – Глобалният договор, ръководи бизнеса в напредъка по постигането на всички 17 Цели за устойчиво развитие, шест от които са тясно свързани с темата за усойчивото и безопасното производство и потребление на храни:

✔Цел 2 (Изкореняване на глада)

✔ Цел 5 (Полово равенство)

✔ Цел 6 (Достъп до чиста вода и санитария)

✔ Цел 12 (Отговорно производство и потребление)

✔ Цел 14 (Опазване на живота в океаните)

✔ Цел 16 (Съхраняване живота на сушата)

Необходими са индивидуални, координирани и колективни действия на държавно, регионално и глобално равнище, за да трансформират хранителните системи и да се постигнат целите, по които ще се отчита напредъкът на човечеството. 

Мода или философия е устойчивото производство и потребление?

Screenshot_2021-09-09 Goal 2 Department of Economic and Social AffairsПроучване на международната бизнес консултантска компания McKinsey показва, че един от четирима потребители планират да се фокусират повече върху проблемите на околната среда и че ще обръщат повече внимание на социалните аспекти по време на пазаруване. Темата вълнува преимуществено жените, поколението Z и хората с по-високи доходи. Въпреки тенденцията сред последните, може да се твърди, че важи за хора с различни социо-демографски профили. 

А защо си струва да се инвестира в устойчиви практики? Справедливо е да се поставя въпросът за възвръщаемостта на инвестициите и интереса на бизнеса зад различните дейности. Експертите на McKinsey смятат, че устойчивите практики и подобрението на представянето вървят ръка за ръка и че корпоративната социална отговорност е инвестиция, която се отплаща икономически.  

Пазарите на устойчиви продукти в различните категории нарастват 5 до 6 пъти по-бързо от пазарите на обикновените продукти. Също така, устойчивите продукти идват с по-висока първоначална цена, а потребителите заявяват, че са готови да платят малко или много повече, ако знаят, че тези продуктите са произведени по устойчив начин. 

Скорошно проучване на PwC от 2 юни 2021 г. показва една забележителна тенденция относно променяващите се очаквания на пазара. 83% от потребителите мислят, че компаниите трябва проактивно да прилагат отговорни практики в управлението, а 76% заявяват, че не са склонни да се обвързват с компании, които третират зле околната среда, служителите или общностите, в които оперират. Цялостностното заключение е, че потребителите и работодателите искат бизнесът да инвестира в устойчиви решения за околната среда и обществото, не просто да следва регулациите, да се пази от санкции или да се изтъква заради това. Преобладаващата част от потребителите и служителите заявяват, че са по-склонни да купят от или работят за компании, които споделят техните ценности и убеждения по екологични и социални въпроси. 

Подходи за справяне

В доклада “Инициативи за трансформация на хранителните системи” на Световния Икономически форум и McKinsey се посочват четири генерални посоки за действие, от които да се ръководят заинтересованите страни, за да се адаптират хранителните системи:

 

  • 1Стратегическа промяна на публичните инвестиции и политики. Политиките и регулаторните рамки могат да бъдат реформирани така, че да създават позитивни стимули за производство и потребление на здравословна за хората и планетата храна. 
  • Обновяване на бизнес модела. Компаниите могат да променят своите бизнес модели, приоритизирайки околната среда, социалните и финансовите резултати. 
  • Инвестиции с по-високи стандарти. Инвеститорите могат да задават по-високи стандарти за екологични и социални резултати, не само финансови постъпления.
  • Промяна в поведението на потребителите. Потребителите могат да изменят поведението си на база предпочитанията за по-екологични, социално отговорни и питателни продукти. 

 

Докладът извежда ключовата роля на заинтересованите страни в екосистемата – включително на частния сектор, правителствата, гражданското общество, агенциите за развитие и изследователите, лидерите – всички допринасят за трансформирането на поведението на потребителите и производителите. 

Остават едва 10 години до постигането на Глобалните цели. Форумът за хранителните системи UN Food Systems Summit in 2021 през 2021 г. е катализатор за мобилизиране на колективни действия за промяна, цялостно преосмисляне на начина, по който произвеждаме, потребяваме и мислим за храната, и постигане на Целите на устойчиво развитие. 

В декадата на действието заинтересованите страни трябва да развият колективен план, започващ със стимулите, които да доведат до адаптиране на хранителните системи към съвременните реалности. 

*************************

По текста работиха Велина Филипова и Даринка Георгиева.

Източници:

Световния Икономически форум и McKinsey – “Необходими са обмислени действия за промяна на хранителните системи”

MicKinsey podcast “Приоритизиране на устойчивото развитие в потребителския сектор”  

Организацията на ООН за храните и земеделието

Програма на ООН за околната среда  

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]