COP31: климатичните обещания вече не са достатъчни, трябват резултати и яснота кой ще плати цената

COP31

COP31 – Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата разгледа критично енергийния преход и индустриалната декарбонизация и тяхната цена, дали кръговата икономика е панацея и възможен ли е справедливия преход? Глобалният договор на ООН постави практическото изпълнение в центъра на участието си.

По време на конференцията, която се проведе от 9 до 20 ноември 2026 г. в Анталия, Турция, постави на дневен ред въпросите как се превръща климатичната амбиция в реално намаляване на емисиите; какво е необходимо, за да преминат компаниите от стратегии и цели към инвестиции и измерими резултати? И кой трябва да създаде условията това да се случи?

Светът е изправен пред риска да надхвърли границата от 1,5°C глобално затопляне през следващите няколко години, предупреждава Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Мащабът и продължителността на това превишаване ще зависят от решенията, които правителствата и бизнесът вземат днес, и от скоростта, с която ще бъдат намалени емисиите.

Именно в този контекст на 12 ноември в Анталия се проведе 14-ата годишна среща на високо равнище **Caring for Climate**, организирана от Глобалния договор на ООН, UNEP и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC). Тя събра ръководители на компании и представители на финансовия сектор, правителствата, гражданското общество и ООН, за да обсъдят как корпоративните климатични ангажименти да се превърнат в измеримо намаляване на емисиите в условията на политическа несигурност и икономически натиск.

„Следващата глава на климатичното лидерство ще се определя не от ангажиментите, които поемаме, а от проблемите, които решаваме, емисиите, които намаляваме, и прехода към чиста, зелена енергия, който осъществяваме“, заяви Санда Оджиамбо, заместник-генерален секретар на ООН и главен изпълнителен директор на Глобалния договор на ООН.

Според нея много от необходимите политики, технологии и решения вече съществуват. Предизвикателството е тяхното прилагане с необходимата скорост и в достатъчен мащаб. Въпреки нарастващия брой корпоративни климатични ангажименти, изпълнението им продължава да изостава заради непредвидимостта на политиките, недостатъчната инфраструктура, ограничения достъп до финансиране и продължаващите субсидии за изкопаеми горива.

Дискусиите в рамките на Caring for Climate очертаха три взаимосвързани условия за ускоряване на климатичните действия: **достоверност на корпоративните ангажименти, отчетност за постигнатите резултати и колективни усилия за преодоляване на системните пречки**.

Научно обоснованите климатични цели и надеждните планове за преход трябва да бъдат интегрирани в бизнес стратегиите, оперативните процеси и инвестиционните решения, вместо да остават самостоятелни ангажименти в политиките за устойчивост. Същевременно прозрачната отчетност, надеждните данни и измеримото намаляване на емисиите са необходими, за да се установи действителният напредък и да се изгради доверие сред инвеститорите, институциите и останалите заинтересовани страни.

Участниците подчертаха, че компаниите не могат самостоятелно да осъществят мащабната икономическа трансформация. Необходими са предвидими публични политики, инвестиции в инфраструктура и по-добър достъп до финансиране. Корпоративното климатично лидерство трябва да излиза и извън границите на отделната компания – чрез отговорно участие във формирането на политики, сътрудничество по веригите на стойността и подкрепа за справедлив икономически преход.

Създадена през 2007 г., инициативата Caring for Climate е дългогодишно партньорство между Глобалния договор на ООН, UNEP и UNFCCC, което насърчава климатичното лидерство на бизнеса и диалога между частния сектор и институциите.

Енергийният преход – между климатичните цели и конкурентоспособността

Енергийната трансформация беше сред водещите теми в програмата на Глобалния договор на ООН на COP31. В рамките на Деня на енергетиката и транспорта в павилиона на Дания представители на Международната морска организация, Höegh Autoliners, BYD и Ørsted обсъдиха връзката между зеления преход, енергийната сигурност и икономическата устойчивост.

Разговорът открои разбирането, че чистата енергия и електрификацията не са единствено инструменти за ограничаване на климатичните промени. Те имат пряко значение за дългосрочната конкурентоспособност, сигурността на доставките и намаляването на зависимостта от изкопаеми горива.

Преходът обаче има своята икономическа и инфраструктурна цена. За да могат компаниите да инвестират в нови технологии и производствени модели, са необходими стабилна регулаторна среда, модерна енергийна и транспортна инфраструктура и финансови механизми, които да направят трансформацията осъществима.

Така климатичната политика все по-тясно се свързва с индустриалната политика и с въпроса как икономиките да запазят своята конкурентоспособност в процеса на декарбонизация.

## Кръговата икономика – решение с потенциал, но не и панацея

Друга важна тема беше ролята на кръговата икономика в индустриалната трансформация. На 12 ноември Глобалният договор на ООН, с подкрепата на UNEP и Организацията на ООН за индустриално развитие (UNIDO), проведе дискусията „Collective Action for Circularity: Enabling Business Action across Industry and Value Chains“.

В центъра на разговора беше въпросът как кръговите бизнес модели да преминат от отделни корпоративни инициативи към широко приложими решения по веригите на стойността.

По-ефективното използване на ресурсите, кръговият дизайн на продуктите, устойчивото производство и сътрудничеството между доставчици, производители и клиенти могат едновременно да намалят емисиите и разходите, да ограничат зависимостта от първични суровини и да създадат нови бизнес възможности.

Потенциалът на кръговата икономика обаче не означава, че всяко кръгово решение е автоматично икономически жизнеспособно или приложимо в голям мащаб. Необходими са работещи бизнес модели, инвестиции, подходящи пазарни стимули и общи показатели за измерване на резултатите.

Това поставя кръговата икономика в по-широк контекст, не само като инструмент за опазване на околната среда, но и като възможност за иновации, ресурсна ефективност и по-устойчиви индустриални вериги.

Справедливият преход – какво се случва с хората?

Преминаването към нисковъглеродна икономика променя технологиите, производствените процеси и бизнес моделите, но също така професиите, необходимите умения и перспективите за развитие на цели региони и общности.

В рамките на COP31 национални мрежи на Глобалния договор на ООН обединиха усилия в международна дискусия за ролята на бизнеса в изграждането на приобщаваща икономика с нетни нулеви емисии. Сред основните теми бяха преквалификацията на служителите, социалният диалог, участието на местните общности, отговорните вериги на доставки и достъпът до финансиране.

На 13 ноември темата продължи с дискусия за отговорното бизнес поведение при справедливия преход, организирана с участието на международни организации и Глобалния договор на ООН.

Основният въпрос е как климатичната трансформация да бъде осъществена, без социалната и икономическата ѝ цена да бъде прехвърлена непропорционално върху работещите и уязвимите общности. Затова плановете за преход трябва да включват не само технологични и финансови решения, но и защита на човешките и трудовите права, инвестиции в обучение и нови умения и механизми за участие на засегнатите хора.

Справедливият преход не е допълнение към климатичната стратегия, а едно от условията за нейното успешно и устойчиво изпълнение.

Отчетността – когато климатичните цели трябва да бъдат доказани

Въпросът за достоверността на климатичните действия беше разгледан и чрез представения по време на COP31 доклад на Taskforce on Net Zero Policy, посветен на политиките за постигане на нетни нулеви емисии.

Докладът насочва вниманието към разминаването между амбицията на климатичните политики и практическите механизми за тяхното изпълнение. Разгледани са четири ключови направления: оповестяване на информация, планиране на прехода, управление на климатичните финансови рискове и правила за използване на въглеродни кредити.

Това има пряко значение за бизнеса. Дългосрочните цели трябва да бъдат подкрепени с конкретни инвестиционни решения, междинни показатели и надеждни данни, които позволяват да се проследи действителният напредък.

По този начин климатичната отчетност придобива по-широка управленска функция. Тя не служи единствено за представяне на резултатите пред външни заинтересовани страни, а подпомага оценката на риска, разпределението на ресурсите и вземането на стратегически решения.

Какво означава всичко това за българските компании?

Дискусиите на COP31 показват, че климатичният преход не може да бъде разглеждан отделно от икономическата устойчивост, конкурентоспособността, управлението на риска и развитието на човешкия капитал. За българските компании тези въпроси имат съвсем практическо измерение.

Инвестициите в енергийна ефективност, нови технологии и по-добро управление на ресурсите могат едновременно да намалят въздействието върху околната среда и да подобрят производителността. В същото време растящите очаквания за прозрачност и доказуеми резултати изискват по-систематично събиране и анализ на данни, както и по-тясна връзка между климатичните цели и финансовото планиране.

Промените във веригите на доставки и индустриалните процеси поставят и въпроса за сътрудничеството. Компаниите се нуждаят от партньорства с доставчици, клиенти, финансови институции и публичния сектор, за да могат да реализират решения, които надхвърлят възможностите на отделната организация.

Не по-малко важно е развитието на уменията. Новите технологии и производствени модели променят изискванията към работната сила, което превръща обучението, преквалификацията и социалния диалог в част от дългосрочната бизнес стратегия.

За Българската мрежа на Глобалния договор на ООН тези послания са пряко свързани с мисията ни да подкрепяме компаниите в превръщането на принципите на отговорния бизнес в конкретни управленски решения, практически действия и положително въздействие.

Климатичният преход безспорно поставя сложни предизвикателства и изисква значителни инвестиции. Но той създава и възможности за иновации, по-висока ефективност, нови партньорства и дългосрочна конкурентоспособност. Успехът му ще зависи не само от амбицията на компаниите, но и от условията, в които те трябва да осъществят промяната.

Докато COP31 продължава до 20 ноември, основният въпрос към бизнеса вече е ясно формулиран: **не само какво обещаваме за климата, а какво действително променяме.

Повече информация за участието и програмата на Глобалния договор на ООН на COP31: https://unglobalcompact.swoogo.com/un-global-compact-cop31/13419320