Дискусията „Powering Competitiveness in a Fragmented World“ на Global Innovation Summit GIS 2026, с домакинството на GBS постави темите за енергийната сигурност, технологичната трансформация и отговорността на бизнеса към обществото в центъра на икономическата стабилност. Разговорът открои необходимостта от по-бързи действия, стратегически инвестиции и сътрудничество между бизнеса, институциите и обществото, за да се постигне устойчив икономически растеж.
Модерирана от Дебора Уинс-Смит, основател и президент на Global Federation of Competitiveness Councils (GFCC), дискусията събра Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“, Иван Михайлов, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, проф. сър Иън Гриър, президент и вицеканцлер на Queen’s University Belfast, Чарлз О. Холидей, председател на GFCC, и д-р Мбонени Муофе, представител на Министерството на науката, технологиите и иновациите на Южна Африка.
В центъра на разговора беше въпросът как държавите и компаниите могат да запазят и развият своята конкурентоспособност в условията на геополитическа фрагментация, технологични промени и нарастващи икономически предизвикателства. Един от основните акценти беше енергията като фундаментална предпоставка за индустриално развитие и икономически просперитет. Участниците разгледаха необходимостта от диверсифицирани, сигурни и устойчиви енергийни източници, които да осигурят предвидимост за бизнеса и условия за дългосрочни инвестиции.
В този контекст Димитър Цоцорков подчерта, че бизнесът винаги e двигателя на промяната и не може да изчаква появата на „правилните“ политики, за да отговори на потребностите на обществото. По думите му компаниите са призвани да идентифицират секторите, които могат да осигурят следващия етап на икономически растеж за всички и да инвестират в тях.
Той постави въпроса за отговорността на бизнес лидерите да търсят решения за осигуряване на достъпна енергия на справедлива цена, като същевременно се запазва балансът между интересите на частния сектор, националните бюджети, социалната стабилност и опазването на околната среда. „Не можем да взимаме заеми от бъдещето“ беше една от силните тези в неговото изказване. Необходимите реформи и структурни промени не бива да се отлагат, защото цената на бездействието ще бъде платена от следващите поколения. Това изисква готовност да се поставят трудните икономически и културни въпроси, и да се действа своевременно. Цоцорков изрази оптимизъм за бъдещето на България и Източна Европа, посочвайки потенциала на регионалното енергийно сътрудничество, развитието на енергийните коридори и ядрената енергетика. Той отбеляза и ролята на частния сектор като важен партньор и коректив при формирането на публичните политики.
Друга водеща тема беше изкуственият интелект и промяната в глобалната технологична конкуренция. Иван Михайлов обърна внимание, че следващото голямо съревнование няма да бъде единствено между разработчиците на AI модели, а между индустриите и икономиките според способността им да внедряват технологиите в реалната си дейност. България разполага с инфраструктура и потенциал, но предизвикателството е високите технологии да станат достъпни за повече предприятия. Скоростта на внедряване, адаптивността и технологичната зрялост ще бъдат определящи за бъдещата конкурентоспособност.
Разговорът засегна и социалното измерение на технологичния и енергийния преход. Примерът на Южна Африка открои значението на надеждния достъп до електричество и технологии не само за икономическото развитие, но и за преодоляването на неравенствата и разширяването на възможностите за участие в икономиката.
Конкурентоспособността беше разгледана не само през производителността, инвестициите и технологичния напредък, но и през способността на икономиките да създават по-широк обществен просперитет. Участниците се съгласиха, че в несигурните врмена, в които живеем се изискват инвестиции, обща визия и по-голяма ангажираност от страна на бизнеса и на правителствата.
Общото послание на дискусията беше, че конкурентоспособността в съвременния свят изисква повече от икономически растеж. Тя зависи от достъпна и сигурна енергия, бързо внедряване на технологии, ефективни партньорства и лидерство, способно да съчетава интересите на бизнеса с дългосрочните потребности на обществото. В този контекст България има възможност не само да укрепи позициите си в регионалната и глобалната икономика, но и да развива модел, при който успехът на компаниите се превръща в устойчив просперитет за обществото.